"Партията не е създадена, а е вече съществуваща. Това е стара партия, създадена през 2008 г от военно-патриотични среди. Първият й председател ген. Мутафчиев е бил министър на отбраната през 1990-1991 г. Идеята да използваме тази съществуваща структура е преди всичко, защото бях поканен да обявя тази партия и защото в тези военно-патриотични среди ние виждаме много голяма възможност и поле за действие и работа, отчитайки, че възгледите ни съвпадат.

В тези военно-патриотични среди има хора, които са се клели пред знамето, в честта на пагона да защитават интересите на България и тези интереси според нас са общи. Партия "Възраждане на отечеството" е едно естествено продължение на ценностите, които изповядваме и сме развивали винаги в национално движение „Русофили“. Те са за силна държава, многополюсен свят и традиционни ценности", това отговори председателят на ПП "Възраждане на отечеството" и председател на НД "Русофили" Николай Малинов на въпроса какво го е провокирало да оглави партия, поставен от сайта "Gramofona.com".

На въпроса "Досега бяхте председател на движение “Русофили”, но се оттеглихте, казвайки, че то трябва да остане надпартийно. Кои са най-ярките дела, които оставяте във времето?", Малинов отговаря:

Когато бях избран за председател на „Русофили“ преди 12 години предложих една триада, около която се обединиха и ръководството, и движението. Това беше надпартийният характер на движението и аз съм водил много политически битки, като заместниците ми бяха от всички политически партии.

Мероприятията, които ние извършваме, са в пълен консенсус, без значение дали става въпрос за паметници или фестивали. Ние правим само нещата, за които всички сме съгласни. Всеки един регионален председател решава какво да свърши – дали да поднесе цветя на 3 март и 9 септември, или няма да го направи.

Друга инициатива, с която се гордеем е тази с над 300 деца, които всяка година изпращаме в Русия. Да, ние го правим в сътрудничество, но това е наша идея и ние помагаме тези деца да бъдат събрани.

Само на финала на събора на язовир Копринка идват 850 души. Миналата година например успяхме да убедим руските власти студентите у нас да имат право да работят, защото това беше чиновнически пропуск. Ние се гордеем с това, което правим.

Движението „Русофили“ определено успя да стане фактор в държавата, на което симпатизира болшинството от българите. „Русофили“ той може да остане такова, само ако бъде надпартийно.

Ще добавя и още нещо, което досега не съм казвал. Не препоръчвам на нито един народ, на нито една държава да се въоръжава с този инструментариум русофобията, съвременният фашизъм. Никой няма да спечели от това, че е носител на русофобията.

Неофашистите искат да изградят своите тези на базата на омразата. Това е нещо, което трябва да бъде забранено със закон. Значи за ромите, за гейовете и за правата на малцинствата е едно, а за русофилите, които сме болшинството от народа е друго.

Чакайте, нали демокрацията е все пак управление на болшинството. Какво правим тогава с него? Мачкаме го? Защо? Или защото ние обичаме Русия, трябва да мразим някого. Така ли? Ами аз харесвам Франция, аз съм франкофон. Издател съм години наред на вестник „Монд дипломатик“. Откъде на къде някой ще ми приписва, че понеже съм русофил, трябва да мразя примерно Бийтълс ли?