Полша настоява за нови репарации от страна на Германия заради окупацията по време на Втората световна война.
- Реклама -
Това стана ясно от интервюто на министърана външните работи на Полша Яцек Чапутович за германската агенция dpa.
Според Варшава по време на изплщането на репарациите Полша е била подложена на „дискриминация“. „Въпреки че Полша пострада от окупацията, финансовите компенсации са били минимални“, казва министърът.
По думите му има държави, които имат в пъти по-малки щети от войната с Германия. „Но те са взели повече компенсации. Справедливо ли е това?“, пита Яцек Чапутович.
Според него повече репарации, при положение, че икономиките им са пострадали по-малко, са получили Франция и Кралство Нидерландия.
Варшава смята, че статистиката показва най-много жертви сред населението сред окупираните страни. Поляците изчисляват загужите си на поне 800 млрд. евро. Германия е предлагала репарации през 1953 и 1970 г.
Но управляващата партия „Право и справедливост“ (PiS) ги смята за нелигитимни, защото отказите са били озвучавани от комунистическите власти „под диктат от Москва“.
Полша настоява за нови репарации от страна на Германия заради окупацията по време на Втората световна война.
- Реклама -
Това стана ясно от интервюто на министърана външните работи на Полша Яцек Чапутович за германската агенция dpa.
Според Варшава по време на изплщането на репарациите Полша е била подложена на „дискриминация“. „Въпреки че Полша пострада от окупацията, финансовите компенсации са били минимални“, казва министърът.
По думите му има държави, които имат в пъти по-малки щети от войната с Германия. „Но те са взели повече компенсации. Справедливо ли е това?“, пита Яцек Чапутович.
Според него повече репарации, при положение, че икономиките им са пострадали по-малко, са получили Франция и Кралство Нидерландия.
Варшава смята, че статистиката показва най-много жертви сред населението сред окупираните страни. Поляците изчисляват загужите си на поне 800 млрд. евро. Германия е предлагала репарации през 1953 и 1970 г.
Но управляващата партия „Право и справедливост“ (PiS) ги смята за нелигитимни, защото отказите са били озвучавани от комунистическите власти „под диктат от Москва“.
