На 19 септември в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ гостува млада жена, архитект, която представи своя идеен проект – възстановяването на паметника „Бузлуджа“. След участието й възникна въпросът: Какво кара момиче, родено през деветдесетте, да инициира проект за на едно от най-идеологическите места на България – паметника „Бузлуджа“?
Арх. Дора Иванова е само на 26 години. Родена през 1990 година, тя не е дишала от въздуха на комунизма. Не носи в себе си спомена по тази противоречива част от българската история.
И въпреки това (или заради това) настойчиво търси начин да реализира своята идея „Бузлуджа – паметник на времето“.
В България трудно се говори за социализма без емоция. В България трудно се говори без емоция за каквото и да е. Вероятно поради това бъдещето на „Чинията“ също предизвика вълна от контрастни позиции.
Дали въпросната постройка, която десетилетия наред събира поддръжниците на „Живково време“, трябва да бъде реставрирана, или това възстановяване ще предизвика „сборище“ на комунисти, въздишащи по отминалия политически режим?
Истината е, че Дора Иванова не познава комунизма. Тя не е емоционално обременена по отношение на символите му. Не носи тежестта на времето. За нея „Бузлуджа“ е паметник, който пази своята епоха, добра или лоша, и демонстрира величието на човешкия труд и въображение. Дора не се страхува от близката история на България. Тя иска да съхрани оставеното досега. Една от идеите на младия архитект е, на вътрешните стени на сградата да бъдат изобразени най-паметните моменти от създаването на българската държава досега. „Бузлуджа“ е част от тази история, категорична е младата жена.
Миналото не може да бъде променено. То е такова, каквото е. Каквото са го направили хората, които сега се страхуват от него. Но истината трябва да бъде съхранена. Без въздишки и емоции. През призмата на обективността на настоящето. И да бъде урок.
При повече късмет „Бузлуджа“ ще бъде възстановена. За да стои там, насред Стара планина, като предупредителен знак. За да бъде преусмислена историята и разбрани изводите.За да бъде бъдещето предпазено от драмите на своите предци.
Дора носи обективността на поколението на 90-те, носи смелостта и самочувствието на младия интелигентен човек, който иска да рови, да търси, да познава и да осмисля живота около себе си.
„Бузлуджа“ – За парадоксите на времето
На 19 септември в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ гостува млада жена, архитект, която представи своя идеен проект – възстановяването на паметника „Бузлуджа“. След участието й възникна въпросът: Какво кара момиче, родено през деветдесетте, да инициира проект за на едно от най-идеологическите места на България – паметника „Бузлуджа“?
Арх. Дора Иванова е само на 26 години. Родена през 1990 година, тя не е дишала от въздуха на комунизма. Не носи в себе си спомена по тази противоречива част от българската история.
И въпреки това (или заради това) настойчиво търси начин да реализира своята идея „Бузлуджа – паметник на времето“.
В България трудно се говори за социализма без емоция. В България трудно се говори без емоция за каквото и да е. Вероятно поради това бъдещето на „Чинията“ също предизвика вълна от контрастни позиции.
Дали въпросната постройка, която десетилетия наред събира поддръжниците на „Живково време“, трябва да бъде реставрирана, или това възстановяване ще предизвика „сборище“ на комунисти, въздишащи по отминалия политически режим?
Истината е, че Дора Иванова не познава комунизма. Тя не е емоционално обременена по отношение на символите му. Не носи тежестта на времето. За нея „Бузлуджа“ е паметник, който пази своята епоха, добра или лоша, и демонстрира величието на човешкия труд и въображение. Дора не се страхува от близката история на България. Тя иска да съхрани оставеното досега. Една от идеите на младия архитект е, на вътрешните стени на сградата да бъдат изобразени най-паметните моменти от създаването на българската държава досега. „Бузлуджа“ е част от тази история, категорична е младата жена.
Миналото не може да бъде променено. То е такова, каквото е. Каквото са го направили хората, които сега се страхуват от него. Но истината трябва да бъде съхранена. Без въздишки и емоции. През призмата на обективността на настоящето. И да бъде урок.
При повече късмет „Бузлуджа“ ще бъде възстановена. За да стои там, насред Стара планина, като предупредителен знак. За да бъде преусмислена историята и разбрани изводите.За да бъде бъдещето предпазено от драмите на своите предци.
Дора носи обективността на поколението на 90-те, носи смелостта и самочувствието на младия интелигентен човек, който иска да рови, да търси, да познава и да осмисля живота около себе си.