Правителството да спре разпределителните сделки, защото те приличат повече на афери, призова пред медиите лидерът на АБВ-Младежи д-р Пламена Заячка. Тя подчерта, че докато общественият фокус е другаде, се вземат стратегически решения, които ще важат за 20 до 35 години напред и посочи конкретни примери. 

„Отдаване на концесия на 5 български плажа при, меко казано, съмнителни условия. Плажът в Лозенец, примерно, се отдава за 20 години като таксата за 1 година е няма и 6 000 лв. Седем чадъра, които ако им сложим максималната цена от 10 лв., изкарва за един сезон повече от годишната концесионна такса, която ще върне концесионерът на държавата. Правителството е отдало и две находища за следващите 35 години“.

Сред редицата примери за съмнителни правителствени решения от стратегически характер, д-р Заячка посочи и това за предоставяне на средства за изграждане на нов затвор в рамките на град София на площ, която се равнява на размера на шест футболни игрища – 40 000 кв.м. 

„В момент, в който всички европейски градове правят постъпки за преместване на затворите си извън населени места, ние ще изграждаме нов затвор в София. Нямаме нищо против те да отидат в затвора, но нямаме нужда от затвор в София. И това е направено без публично обсъждане и без да се вземе предвид мнението на хората, живеещи в съответните квартали, нито факта, че в близост до начинанието са детски градини и училища“.

По въпроса за начина, по който се разходват публични средства и неговата целесъобразност, д-р Заячка припомни и други решения, взети на последните пет заседания на Министерски съвет. 
„Едно от тях е АПИ. Когато се структурираше АПИ преди години, се каза, че се дава еднократна инвестиция от близо 200 млн., след което се предоставя на управление на самата Агенция. Днес вече се дават още 120 млн. лв. за период от 60 месеца. Това какво е? След като вече е дадена начална такса и е казано, че управлението минава към дружеството, как така сега се дават тези 120 милиона“.

За пример д-р Пламена Заячка посочи и градежа на прословутата ограда от 2017 г. на границата на стойност 200 млн., с постановление на Министерски съвет се дават 1.3 млн. лева за извънгаранционно поддържане, при положение, че по нормативните наредби гаранцията за подобно съоръжение е между 8 и 10 години. 

Пореден пример е този с Варненското езеро и решението на правителството за проект за удълбочаване, като налице са няколко въпроса.

„На първо място е трасето – обслужва ли частното пристанище на ТЕЦ-Варна? На второ място – сумата, над 300 млн. лв. на трето място – ще бъде ли платена такса за наносни отлагания – по елементарна аритметика, над 50 млн. лв. Решението е взето без оценка на въздействие на околната среда и редица други пропуски“.