ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

На 68 години почина Йохан Кройф. Първите ми футболни спомени са свързани с един паметен мач на Германия срещу Англия на „Уембли“, след който бях обречен цял живот да викам за германците, и футболната машина на „Аякс“ (Амстердам), без съмнение, поне за мен, най-великият клубен отбор в историята на футбола. Или поне в тази част от историята, която съм имал възможност да гледам.

„Аякс“ спечели три купи на европейските шампиони с футбол, който парализираше съперниците. Спомням си един полуфинал от 1973, когато „Байерн“ с половина дузина играчи, които на следващата година станаха световни шампиони и с Бекенбауер начело, беше смачкан в Амстердам с 4-0.

Никога не съм виждал толкова безпомощни германци.

Йохан Кройф беше мозъкът на тази машина, заедно с Микелс и Ковач. „Летящият холандец“ е пример, че футболът не е игра за глупави хора. Че това е така, в днешно време се доказва от българския национален отбор и неговите ръкводители.

Кройф беше висок около метър и осемдесет, но хилав. Фигурата му излеждаше неподходяща за тази игра. Но умът му работеше по-бързо от този на другите.

Това правеше разликата.

„Аякс“ беше отбор, в който мисленето беше на почит. Разправят, че създателят на този отбор Ринус Микелс имал отношение към играчите си като към винтчета от машина и дори не се стараел да им запомни имената. Направо казвал – ти, №6, ще направиш това и това.

На терена обаче всеки от тези играчи мислеше. Резултатът беше фантастичен. Най-близо до този футбол в днешно време е „Барселона“ с Меси, който много прилича на Кройф. Също като него и Меси няма впечатляваща физика, но всяко пипане на топката е магия. Защото мисли.

Кройф щеше да е успешен с каквото и да се захване. Но си избра футбола и беше велик и като играч, и като треньор, един от малцината.

Ще го помним. Светла му памет. 

Още от Георги Даскалов в Евроком