Имам усещането, че в периода на двете вълни на коронавируса да се разделим драматично на две вълни. На хора, които спазват мерките и на такива, които избират да не вярват в коронавируса и да го отричат. В този смисъл посрещнахме втората вълна много по-разделени като общество. По-слаби, макар и по-малко уплашени. Струва ни се, че вече не е толкова непознат. Аз не бих го описал като ниска интелигентност или лошотия. Това коментира социалният антрополог Харалан Александров в ефира на Канал 3.
„Според мен хората, които най-енергично отричат съществуването на вируса, не са най-смелите, а са най-уплашените. Това е една психиатрична реакцията, според която, ако отричам нещо, то не съществува. Много рано в човешката цивилизацията се е развило това“, допълни той.
„Параноикът под силата на това, че е обект на атака, става значим. Това е начин, за да се справиш със собствената си незначителност“, каза още Харалан Александров по повод конспиративните теории за вируса.
„Реакциите на част от опозиционните лидери и поведението им е „девиантно“, тъй като се вижда отрицателна реакция в отговор на всяко едно действие на властта, независимо дали само преди седмица позициите им са били общи.