София 3 °C София 3°C - ясно небе Велико Търново -2 °C Велико Търново -2°C - ясно небе Пловдив -1 °C Пловдив -1°C - мараня Варна 2 °C Варна 2°C - ясно небе Бургас 3 °C Бургас 3°C - предимно облачно

На коя ръка се носи годежен пръстен и откъде произлиза тази традиция?

Годежът е старинен обичай в редица култури и народи

2 годиниЛюбопитно 237

 

Годежът е старинен обичай в редица култури и народи. В съвременния модерен и глобализиран свят обаче традициите ненавсякъде са това, което бяха. Годежът по-често е свързван с шеметни емоции, отколкото със смиреното тайнство на свещения съюз между мъж и жена. И ако в миналото годежните ритуали са били сляпо спазвани, то днес съществува точно обратната тенденция – младите се опитват всячески да разбият стереотипите и се стремят да предложат брак по максимално най-нестандартния, нечуван, невиждан и дори ексцентричен начин.

Съществува обаче една традиция, която по един или друг начин има шанс да се запази и в бъдеще. Става въпрос за традицията на коя точно ръка и на кой пръст да се носи годежния пръстен. Тук веднага трябва да направим уговорката, че не във всяка страна и култура по света обичаят е един и същ. Напротив, различните народи си имат свои различни мнения за това как да се носи годежният пръстен.

Откъде произлиза символиката на годежния пръстен?

Годежният пръстен най-общо казано материализира началото на връзката между мъж и жена. Според редица историци годежните обичаи произлизат много по-отдавна, отколкото си мислим. В началото дори те не са включвали никакви пръстени. Учените твърдят, че има сведения за ритуала по обвързване между мъж и жена още от праисторически времена. Тогава този съюз се е материализирал не с пръстен, а с обикновена връв. Забележете, тя също се е поставяла от мъжа и също е била носена на пръста от жената. В днешни дни обаче няма информация на коя ръка и на кой точно пръст мъжът е поставил връвта на своята избраница.

Първите сведения за годежния пръстен

Те датират от времето на древните египтяни. Историците са на мнение, че именно тази цивилизация поставя началото на традицията брак да се предлага от мъж и то с пръстен в ръка. Обичаят строго се е спазвал от всички – без значение от класа и принадлежност. Историците уточняват, че най-бедните мъже дори са дялкали пръстени от камък или дърво. Без значение от материала и модела на пръстена обаче, той винаги се е поставял на безименния пръст на лявата ръка. Египтяните между другото си имат и реално обяснение за това. Според тях именно през този пръст преминава женската вена на любовта. Тази вена се е наричала така, защото започва от безименния пръст и стига до сърцето. Египтяните са вярвали, че с пръстена вената се заключва, а любовта се затваря за който и да е друг следващ мъж за жената. Интересно е, че поставянето на годежния пръстен на безименния пръст на лявата ръка стриктно се спазва и в много други страни по света. Как е възможно обичаят да устои на времето и да оцелее и до ден днешен? Историците си има свое обяснение и то между другото, е доста логично. Според тях по време на повсеместните войни на египтяните със западните народи се е предизвикал бум на смесените бракове. От там в много цивилизации извън пределите на Древен Египет се заражда и традицията.

Всъщност, не етноса, а религията определя пръста и ръката, на която да се постави годежният пръстен

Всяка религиозна общност е имала свои собствени разбирания за този обичай. Факт е обаче, че днес при някои от тях обичаят не се спазва толкова стриктно. По правило в източното православие годежният пръстен се поставя на дясната ръка. Католиците пък твърдят, че той трябва да се носи на лявата ръка. И в двата случая обаче пръстенът задължително се носи на безименния пръст. У нас, макар и да преобладават източноправославни вярващи повсеместно пръстенът се приема да се слага на лявата ръка. Същият е и случаят с Полша, докато в страни като Великобритания и Съединените американски щати пръстенът се носи на дясната ръка, та макар и в тези страни да преобладават протестантите. Що се касае до мюсюлманската религия, при тях липсва каквато и да е традиция с носене на пръстен при годеж. Днес обаче в някои по-напредничави и възприели редица западни обичаи ислямски страни се подаряват годежни пръстени, като най-често те се поставят на дясната ръка. Типичен такъв случай е Турция, където интересното е, че пръстените не се дават от мъжете, а от най-близката двойка на двамата влюбени. Нещо повече – годежно бижу носят и двамата млади и се поднасят с две панделки.

Не само в Турция има обичай с два, а не с един годежен пръстен

Освен в Турция, има и други страни, в които и двамата млади се обвързват в свещен годеж чрез два пръстена. Такива са случаите в Аржентина и Швеция. Макар двете страни да нямат кой знае какво общо помежду си, те споделят един и същи годежен обичай. При тях пръстените се слагат от двамата млади веднага, след като си кажат да. Освен това, задължително е бижутата да са направени от благородни метали, по възможност от злато.

Предложение за брак с друго бижу?

Да, това е напълно нормално и естествено за някои страни. В Бенгал жената получава гривна, изработена от желязо, когато мъжът предлага годеж. Има и едно племе Самбуру, живеещо в северните части на Кения, където вместо годежен пръстен, се дава огърлица, цялата декорирана с красиви мъниста. Интересно е, че жените от Самбуру племето никога не свалят годежния си накит и остават с него до края на живота си.

А какво се случва с годежния пръстен в западните страни?

Обичаите и тук не са еднакви. Съдбата на годежния пръстен и тук се различава в зависимост от конкретната страна. У нас, в повечето случаи годежният пръстен се сваля, за да дойде на негово място брачната халка. Не така седят нещата в Ирландия, например, където има много интересна традиция. Тя повелява годежният пръстен да е точно определен като визия, а именно с основа във формата на сърце, в което има корона, поддържана от две ръце. Ирландките носят годежния си пръстен до сватбата с основата, гледаща нагоре, а в деня на сватбата, той се обръща и не се заменя с брачна халка. В Индия в деня на годежа се слагат пръстен на крака и на ръката. Когато настъпи сватбения ден, жената има право да свали пръстена на крака си, но този ръката трябва да носи цял живот. В някои държави годежният пръстен изпълнява ролята на брачната халка. Просто при бракосъчетанието се сменя ръката, но която да се носи. Такъв е случаят с Чили, Аржентина и Швеция.

Повече за традициите и обичаите при годеж може да прочетете на The World of Diamonds