Един от най-големите православни храмове в Североизточна България се намира в силистренското село Искра. Той обаче е в окаяно състояние и сега се търсят начини да бъде спасен, предава bTV.
- Реклама -
Храмът „Свето Възнесение Господне“ е построен така, че поклонникът да не остане равнодушен пред величието му. Основите са положени от българи, после е граден от новодошлата румънска власт, а е доизграден пак от българите. Румънците обаче отнасят архива.
„И от там нататък какво се е случило с църквата нямам никакви документи да разбера защо се е стигнало до това положение. Още като беше Доростолско-червенска епархия са слагали ламарини горе, които не издържат и по-миналата година – големият вятър, ураганният, ги изкъртва и всичко започва да тече“, разказва отец Стефан Димитров, пред bTV.
Наскоро той поема местната енория с църквата и сформира настоятелство. С възхищение говори за уникалността на трикорабния храм. Междувременно прибира на сигурно място останалите икони, за да не се доразрушат от влагата.
Последните богослужения в църквата са били до преди 15 години. „Тази църква е била цялата пълна с хора по големите празници Великден и Коледа … Но с течението на времето – аз съм от 2000 г. тук, не е ударена една четка, един валяк боя“, разказва църковният настоятел Даниел Станчев.
Новият митрополит на Доростолска епархия Яков остава в шок при посещението си в храма, разказва отец Стефан: „Дойде човекът и се разтрепери като видя. Като си тръгвахме аз му казах – „Ей тука имам като една буца“, а той каза: „Отче, и за съм така“.
Оказва се, че църквата не може да получи статут на паметник на културата от местно значение и да се ползва от това, тъй като е строена след Освобождението.
Един от най-големите православни храмове в Североизточна България се намира в силистренското село Искра. Той обаче е в окаяно състояние и сега се търсят начини да бъде спасен, предава bTV.
- Реклама -
Храмът „Свето Възнесение Господне“ е построен така, че поклонникът да не остане равнодушен пред величието му. Основите са положени от българи, после е граден от новодошлата румънска власт, а е доизграден пак от българите. Румънците обаче отнасят архива.
„И от там нататък какво се е случило с църквата нямам никакви документи да разбера защо се е стигнало до това положение. Още като беше Доростолско-червенска епархия са слагали ламарини горе, които не издържат и по-миналата година – големият вятър, ураганният, ги изкъртва и всичко започва да тече“, разказва отец Стефан Димитров, пред bTV.
Наскоро той поема местната енория с църквата и сформира настоятелство. С възхищение говори за уникалността на трикорабния храм. Междувременно прибира на сигурно място останалите икони, за да не се доразрушат от влагата.
Последните богослужения в църквата са били до преди 15 години. „Тази църква е била цялата пълна с хора по големите празници Великден и Коледа … Но с течението на времето – аз съм от 2000 г. тук, не е ударена една четка, един валяк боя“, разказва църковният настоятел Даниел Станчев.
Новият митрополит на Доростолска епархия Яков остава в шок при посещението си в храма, разказва отец Стефан: „Дойде човекът и се разтрепери като видя. Като си тръгвахме аз му казах – „Ей тука имам като една буца“, а той каза: „Отче, и за съм така“.
Оказва се, че църквата не може да получи статут на паметник на културата от местно значение и да се ползва от това, тъй като е строена след Освобождението.
