В чест на Съединението свещеници от България, Русия и Македония отслужиха специален молебен под надслов „Мир и единение на целия православен свят”. Но не само големият национален празник беше повод за тържеството. Според замисъла на организаторите – гражданско сдружение „Приятели на Русия и православния свят” и Български народен събор, това е и освещаването на терена за първия у нас руско-български храм „Свети Иван Рилски”. (С различен статут е т.нар. руска посолска църква в София).
- Реклама -
Засега на парцела, който е близост до Централните софийски гробища, все още няма нищо – освен ритуално подредени камъни, донесени от Русия, за да легнат в основите на църквата.
Първата копка, поясни Атанас Стефанов, председател на гражданското сдружение „Приятели на Русия и православния свят”, беше направена от покойния Варненски митрополит Кирил, докато изпълняваше длъжността „глава на БПЦ” след кончината на дядо Максим и до избора на нов патриарх.
„Сега повече от всякога на православните народи по света им е нужен мир и разбирателство. Това бяха и заветите на покойната Людмила Живкова, вдъхновили инициативата „Знаме на мира”, подчерта в словото си Митко Грозев от Български народен събор.
Редом със Самарското знаме бяха издигнати и осветени и флаговете на България, Русия и Македония.
Припомняме, че в Москва също беше отделен терен за строеж на българска църква по молба на нашия Синод, който патриарх Неофит освети миналата година. Предвижда се храмът да бъде издигнат до края на 2016 г.
В чест на Съединението свещеници от България, Русия и Македония отслужиха специален молебен под надслов „Мир и единение на целия православен свят”. Но не само големият национален празник беше повод за тържеството. Според замисъла на организаторите – гражданско сдружение „Приятели на Русия и православния свят” и Български народен събор, това е и освещаването на терена за първия у нас руско-български храм „Свети Иван Рилски”. (С различен статут е т.нар. руска посолска църква в София).
- Реклама -
Засега на парцела, който е близост до Централните софийски гробища, все още няма нищо – освен ритуално подредени камъни, донесени от Русия, за да легнат в основите на църквата.
Първата копка, поясни Атанас Стефанов, председател на гражданското сдружение „Приятели на Русия и православния свят”, беше направена от покойния Варненски митрополит Кирил, докато изпълняваше длъжността „глава на БПЦ” след кончината на дядо Максим и до избора на нов патриарх.
„Сега повече от всякога на православните народи по света им е нужен мир и разбирателство. Това бяха и заветите на покойната Людмила Живкова, вдъхновили инициативата „Знаме на мира”, подчерта в словото си Митко Грозев от Български народен събор.
Редом със Самарското знаме бяха издигнати и осветени и флаговете на България, Русия и Македония.
Припомняме, че в Москва също беше отделен терен за строеж на българска църква по молба на нашия Синод, който патриарх Неофит освети миналата година. Предвижда се храмът да бъде издигнат до края на 2016 г.
