Проф. Чорбанов: Предполага се, че реимунизация срещу COVID ще се налага поне след година
Имунологът коментира, че разпространението на заразата не става на улицата
Никога досега не е имало такава масова имунизация в световен план на такива колосални количества хора, става дума за много милиони едновременно. Затова се получава една концентрация на случаи, като в общи линии трябва да се знае, че при всяка имунизация трябва да се знае, че има странични реакции, независимо каква е ваксината. Това коментира директорът на Департамента по "Имунология" към Института по Микробиология на БАН проф. Андрей Чорбанов.
"Очакваше се да има повече информация, разбира се, понякога се прекалява с трактовката на тази информация. Самото норвежко правителство коментира, че не намира връзка между ваксинацията и между смъртта на хора. В скандинавските страни са имунизирани много възрастни хора, действително починалите са били много възрастни хора. При възрастните хора имунната система изобщо не функционира нормално, не е предвидено хората да живеят по 80-90 години. Затова в развитите общества, където има развита здравна система, има такова хора, а в Третия свят – не“, каза проф. Чорбанов.
Той добави, че затова при възрастните хора се очакват повече странични реакции и те са рискова група при почти всички заболявания. Според него все още не е ясно какъв период ще трае имунитетът след ваксинация срещу COVID-19, но се предполага, че реимунизация ще се налага поне след година.
„Изследвания показаха, че вирусът прекарва страшно много време в организма, без да има изразена патогенеза. В много от случаите става въпрос за реактивиране, а не за повторно заразяване“, обясни проф. Чорбанов и допълни, че при до 5% от хората ваксината и вирусът не им влияят.
Проф. Чорбанов коментира, че според него ограничаването на контактите между хората не е задължително условие за ниска заболеваемост. Той даде пример с Франция, Великобритания и Израел, където има сериозни ограничения, но в момента бележат пореден пик на новозаразени.
„Разпространението на заразата не става на улицата или в градския транспорт, а в тесния семеен кръг. Ние не можем да ги затворим за повече от няколко дни, хората контактуват, трябва да работят. В Египет и Танзания, например, няма никакви мерки и няма пик на заболеваемост“, посочи той
Имунологът обясни, че в момента БАН очаква да получи разрешение за започване на експериментите с българската ваксина върху животни. Той заяви, че ако се имунизират по 10 хил. души на ден, 65% от населението на България ще бъде ваксинирано за около 400 дни.
"Няма жив човек по света, който да може да каже колко продължителен ще бъде имунитетът. Изключително различно е и изключително специфично по отношение дълготрайността. Различните типове ваксини провокират различен имунитет. В това отношение най-добри като дълготрайност са тези ваксини, които използват атенюиран или отслабен щам. Такава е например БЦЖ ваксината, полиомиелитната ваксина, морбили ваксината. Те са за цял живот. Те са най-добра провокация на организма, имитираща естествената инфекция. За тази нова генерация ваксини никой не може да каже. Предполага се, че ще бъде поне година", обясни проф. Чорбанов.
"Ограничаването на контакта на хората на улицата не може да е сигурно, че ще увеличи разпространението на вируса", каза още той.