Search Suggestions
      неделя, 19.10.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Проф. Чорбанов: Предполага се, че реимунизация срещу COVID ще се налага поне след година

          Никога досега не е имало такава масова имунизация в световен план на такива колосални количества хора, става дума за много милиони едновременно. Затова се получава една концентрация на случаи, като в общи линии трябва да се знае, че при всяка имунизация трябва да се знае, че има странични реакции, независимо каква е ваксината. Това коментира директорът на Департамента по „Имунология“ към Института по Микробиология на БАН проф. Андрей Чорбанов.

          - Реклама -

          „Очакваше се да има повече информация, разбира се, понякога се прекалява с трактовката на тази информация. Самото норвежко правителство коментира, че не намира връзка между ваксинацията и между смъртта на хора. В скандинавските страни са имунизирани много възрастни хора, действително починалите са били много възрастни хора. При възрастните хора имунната система изобщо не функционира нормално, не е предвидено хората да живеят по 80-90 години. Затова в развитите общества, където има развита здравна система, има такова хора, а в Третия свят – не“, каза проф. Чорбанов. 

          Той добави, че затова при възрастните хора се очакват повече странични реакции и те са рискова група при почти всички заболявания. Според него все още не е ясно какъв период ще трае имунитетът след ваксинация срещу COVID-19, но се предполага, че реимунизация ще се налага поне след година. 

          „Изследвания показаха, че вирусът прекарва страшно много време в организма, без да има изразена патогенеза. В много от случаите става въпрос за реактивиране, а не за повторно заразяване“, обясни проф. Чорбанов и допълни, че при до 5% от хората ваксината и вирусът не им влияят. 

          Проф. Чорбанов коментира, че според него ограничаването на контактите между хората не е задължително условие за ниска заболеваемост. Той даде пример с Франция, Великобритания и Израел, където има сериозни ограничения, но в момента бележат пореден пик на новозаразени. 

          „Разпространението на заразата не става на улицата или в градския транспорт, а в тесния семеен кръг. Ние не можем да ги затворим за повече от няколко дни, хората контактуват, трябва да работят. В Египет и Танзания, например, няма никакви мерки и няма пик на заболеваемост“, посочи той

          Имунологът обясни, че в момента БАН очаква да получи разрешение за започване на експериментите с българската ваксина върху животни. Той заяви, че ако се имунизират по 10 хил. души на ден, 65% от населението на България ще бъде ваксинирано за около 400 дни.

          „Няма жив човек по света, който да може да каже колко продължителен ще бъде имунитетът. Изключително различно е и изключително специфично по отношение дълготрайността. Различните типове ваксини провокират различен имунитет. В това отношение най-добри като дълготрайност са тези ваксини, които използват атенюиран или отслабен щам. Такава е например БЦЖ ваксината, полиомиелитната ваксина, морбили ваксината. Те са за цял живот. Те са най-добра провокация на организма, имитираща естествената инфекция. За тази нова генерация ваксини никой не може да каже. Предполага се, че ще бъде поне година“, обясни проф. Чорбанов.

          „Ограничаването на контакта на хората на улицата не може да е сигурно, че ще увеличи разпространението на вируса“, каза още той.

          Никога досега не е имало такава масова имунизация в световен план на такива колосални количества хора, става дума за много милиони едновременно. Затова се получава една концентрация на случаи, като в общи линии трябва да се знае, че при всяка имунизация трябва да се знае, че има странични реакции, независимо каква е ваксината. Това коментира директорът на Департамента по „Имунология“ към Института по Микробиология на БАН проф. Андрей Чорбанов.

          - Реклама -

          „Очакваше се да има повече информация, разбира се, понякога се прекалява с трактовката на тази информация. Самото норвежко правителство коментира, че не намира връзка между ваксинацията и между смъртта на хора. В скандинавските страни са имунизирани много възрастни хора, действително починалите са били много възрастни хора. При възрастните хора имунната система изобщо не функционира нормално, не е предвидено хората да живеят по 80-90 години. Затова в развитите общества, където има развита здравна система, има такова хора, а в Третия свят – не“, каза проф. Чорбанов. 

          Той добави, че затова при възрастните хора се очакват повече странични реакции и те са рискова група при почти всички заболявания. Според него все още не е ясно какъв период ще трае имунитетът след ваксинация срещу COVID-19, но се предполага, че реимунизация ще се налага поне след година. 

          „Изследвания показаха, че вирусът прекарва страшно много време в организма, без да има изразена патогенеза. В много от случаите става въпрос за реактивиране, а не за повторно заразяване“, обясни проф. Чорбанов и допълни, че при до 5% от хората ваксината и вирусът не им влияят. 

          Проф. Чорбанов коментира, че според него ограничаването на контактите между хората не е задължително условие за ниска заболеваемост. Той даде пример с Франция, Великобритания и Израел, където има сериозни ограничения, но в момента бележат пореден пик на новозаразени. 

          „Разпространението на заразата не става на улицата или в градския транспорт, а в тесния семеен кръг. Ние не можем да ги затворим за повече от няколко дни, хората контактуват, трябва да работят. В Египет и Танзания, например, няма никакви мерки и няма пик на заболеваемост“, посочи той

          Имунологът обясни, че в момента БАН очаква да получи разрешение за започване на експериментите с българската ваксина върху животни. Той заяви, че ако се имунизират по 10 хил. души на ден, 65% от населението на България ще бъде ваксинирано за около 400 дни.

          „Няма жив човек по света, който да може да каже колко продължителен ще бъде имунитетът. Изключително различно е и изключително специфично по отношение дълготрайността. Различните типове ваксини провокират различен имунитет. В това отношение най-добри като дълготрайност са тези ваксини, които използват атенюиран или отслабен щам. Такава е например БЦЖ ваксината, полиомиелитната ваксина, морбили ваксината. Те са за цял живот. Те са най-добра провокация на организма, имитираща естествената инфекция. За тази нова генерация ваксини никой не може да каже. Предполага се, че ще бъде поне година“, обясни проф. Чорбанов.

          „Ограничаването на контакта на хората на улицата не може да е сигурно, че ще увеличи разпространението на вируса“, каза още той.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Желязков открива пътя: Половин милиард за знание

          Над 2200 STEM центъра се изграждат в момента в България, като инвестициите надхвърлят половин милиард лева, обяви министър-председателят Росен Желязков при откриването на два...

          Страните от Г-7 и Австралия подписаха безпрецедентно споразумение за развитие на квантовите технологии

          Учени от страните от Г-7 и Австралия подписаха „безпрецедентно споразумение“ в областта на квантовите технологии, съобщи Френската национална метрологична лаборатория (LNE), цитирана от АФП. Споразумението...

          Астрономи заснеха първото радиоизображение на две черни дупки, обикалящи една около друга

          Астрономи за първи път получиха радиоизображение на две черни дупки, които обикалят една около друга, съобщи университетът във финландския град Турку, където е публикувано...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions