„Слободен печат“ (РСМ): Борисов и Каракачанов умножиха омразата между София и Скопие

На фона на замразените преговори за присъединяване на Република Северна Македония и Албания към ЕС, както и нулевият напредък на Сърбия и Черна гора към пълноправно членство, в Скопие лидерите на трите страни от т.нар. „мини Шенген“ официализираха новото име на организацията „Отворени Балкани“. Докато много политици и бизнесмени приветстват това новопредвидено сътрудничество за тесен митнически съюз, особено между трите държави, има и такива, които препоръчват предпазливост в еуфоричното поведение и „празнуване“ на този „голям“ регионален проект, пише Благойче Атанасоски за скопското издание „Слободен печат“. Агенция „Фокус“ предава материала без редакторска намеса.

Има поне две причини. Първата е страхът, че това сътрудничество в Западните Балкани в средносрочен и дългосрочен план ще бъде третирано като заместител на пълноправното членство в ЕС, независимо от факта, че държавниците уверяват и убеждават в обратното и казват, че тази инициатива ще ускори интегрирането на всички страни към пълноправно членство в Съюза, както и публичното говорене за проекта „Нов сръбски свят“ като нескрито желание и намерение на сръбското държавно ръководство да създаде по-широка сфера на влияние на официален Белград върху страни и региони, наследници на бивша Югославия , които имат значително сръбско малцинство (някъде и мнозинство), но също така и там, където Сърбия упражнява културно, медийно, военно-разузнавателно, но и психологическо влияние (чети: Македония).

Втората причина, според мен, е по-опасна, особено на фона на нерешения сръбско-албански въпрос, т.е. статута на Косово, който може да има сериозни последици за сигурността на РСМ. Членството на Скопие в НАТО е най-вече гаранция за териториалната цялост и суверенитет и единството на държавата в регион, където някои центрове на власт все още предвиждат прекрояване на границите на страните с етнически ножици, което несъмнено би ни хвърлило в нова епизод на балкански кръвопролития.

Всъщност защо само тези три държави създават и уреждат по този начин, на преди всичко, икономическо-стопанство сътрудничество и съюз, а Босна и Херцеговина и Черна гора не се присъединяват към тях?! Точно по изброените причини, особено по втората, защото двете бивши югославски държави се съмняват в искреността на сръбските намерения, т.е. към намеренията на безспорния сръбски лидер, президента Александър Вучич. Все пак, да не бъдем толкова наивни, този нов съюз се ръководи именно от западните сили, които в неспособността си (повече: незаинтересованост) да доставят така обещаното европейско бъдеще на ветровитите и нестабилни Западни Балкани, те настояват за по-тясно сътрудничество, нещо подобно на предишната „Вишеградска група“, в която нейните членове, страните от Централна Европа, Полша, Унгария, Чехия и Словакия, трябваше да си сътрудничат и да се свързват икономически, стопански и инфраструктурно по подобен начин, като увертюра преди окончателното им влизане в структурите на ЕС.

Когато добавим към всичко това антицивилизационната и антиевропейска блокада от официална София по нашите преговори за присъединяване към Европа (и като съпътстваща вреда от този ход на България и европейските преговори на западната съседка Албания), ще видим, че и този път също източните съседи загубиха битката за Македония с официален Белград, както всеки път в историята през миналия век и половина.

Вместо Договорът за добросъседство и приятелство, подписан между Скопие и София, да бъде мост на разбирателство, на цивилизовано решаване на проблеми и най-вече на сближаването на две близки, но исторически разделени нации, които, мога свободно да заявя, днес, за съжаление, те открито се мразят, лудите политики на всички български правителства от това на Борисов-Каракачанов досега са умножили омразата от двете страни на границата. От друга страна добрите отношения, които имаме със северния си съсед, като страни, които са били част една по-широка общност в миналото и държави, които са близки по култура и манталитет, се заздравиха още повече през март, когато Сърбия подари ваксини на РСМ в момент, когато тя нямаше никакво лекарство срещу Covid. Това ще спомогне за текущото популяризиране на този нов „балкански пакт“ и ще затвърди взаимните контакти, естествеността и красивите мисли между двата народа и общества.

Тоест, скъпи приятели-в живота и политиката няма изненади, а само причинно-следствени събития, които в края на деня са резултат от предишни политически ходове. Българите никога не могат да извлекат поука от грешните си ходове и да вземат правилното решение. Лично аз ги разбирам напълно: националното обсесивно-компулсивно поведение спрямо всичко, което означава и което представлява Македония, там се е издигнало до нивото на култ, което, за съжаление, заслужава психиатрично наблюдение.