Днес пак си мисля за Нидерландия, където миналата седмица се проведоха парламентарни избори. Както ви казах по-рано – изборите там бяха 3 дена. И в тези 3 дена нидерландците гласуваха по всевъзможни начини. Гласуваха по пощата. Гласуваха в изнесени урни на открито, докато минават с личните си автомобили и велосипеди. Гласуваха в изборни секции в училищни сгради, музеи, концертни зали, църкви, жп гари. Гласуваха даже във вятърни мелници. Да, сериозен съм. Във вятърни мелници.
Нидерландия се намира в тежък локдаун с вечерен час, но това не е попречило на властите там да вземат изключително практични решения в условията на пандемия. Решения, благодарение на които все повече нидерландци да имат възможността да упражнят правото си на вот. И то напълно безопасно и лесно.
И какво мислите, че се е случило? Ще ви кажа, ако не сте разбрали – по последни данни избирателната активност на изборите в Нидерландия е 82.6%. 82,6%! Или иначе казано – гласували са над 10 милиона души от около 13 милиона гласоподаватели! Ей това се е случило.
И една от основните причини за това е, че нидерландските политици не са като българските. Нидерландските политици не ограничават правата на собствените си граждани да гласуват, не забраняват на карантинираните си граждани да гласуват, не държат списъци с “мъртви души”, не създават спънки, не създават хаос и недоверие, не всяват паника и страх. Най-важното – политиците в Нидерландия не се страхуват от гласа на народа си. И не го презират.
Дали си искаме българските политици, които презират волята на народа или искаме политици като нидерландските, които са приели, че цялата държавна власт произтича от народа? Ееее, в крайна сметка това си зависи от нас.
Слави Трифонов