ЗАЩО НЯМА ДА ГОВОРЯ ЗА РУЖА ИГНАТОВА?
Още повече- против нея…
Вчера, задъхана от вълнение, ми се обади журналистка от известна телевизия. „Здравейте господин Минчев, от тази и тази телевизия сме, как мина лятото Ви, о, чудесно, браво. Ами, ние искаме да направим интервю с Вас… „ Да, ама интервюто не било за моите нови песни, клипове, стихотворения, постижения, за моята благотворителност или кариера а за… Ружа Игнатова, представете си. Значи, не съм интересен с нещо друго а с това, че съм работил с Ружа, бил съм неин Пи ар и ако пък се навия да кажа лоши неща, ще е егати сензацията. Но Евгени, тоест аз, изслуша любезно превъзбудената репортерка и и затвори телефона без довиждане или добрутру. Така постъпих и с близо пет световни медии, които ме потърсиха да говоря за Игнатова. Защото подозирах подличките им намерения да се продам за шепа световен ефир. Сори, но няма да стане. Понеже явно интереса е огромен, ще кажа какво знам и мисля за Ружа. Тя е прекрасен човек, оригинална и креативна жена. Дадох и наградата Бизнесдама на годината през 2014 година, защото вярвах в нейните способности и бъдеще. И всичко това се оправда. Радвах се да я видя облечена в успех, да създава нови бизнеси, да бъде майка. Открих къщата и в Созопол, пях на яхтата и, отразявах това, което прави. Заведох я на Руския бал в Лондон, в чийто комитет съм, и я запознах с наследниците на руската корона Романови. Ядохме сандвичи, поръчвахме си хайвер – нищо, което обикновен българин с определен статут да не може да си позволи. Толкова за Ружа. Но защо никой не пита за мен. Може би трябва да ограбя банка или да проникна в Бъкингамския дворец… Телевизии, лелевизии.
Евгени Минчев, Фейсбук