Признавам си, че вече се обърках окончателно. Каквото и да пише в Уикипедия за това КОЙ КОЙ е в която и да било публична сфера в България, може да се окаже фейк. И не само защото сме в епохата на дигиталната дезинформация и на хибридните шмекерии, а защото метаморфозите на разни вип персони у нас са толкова драстични, че и майка им не би ги познала. Дали става дума за обикновено безчестие или за някакво колективно психическо разстройство в т.н. ни „елит“, психиатрите да кажат. Но примерите валят като из ведро всеки ден. Ето най-пресния. Кой Иван Гешев обяви вчера на живо в мрежата, че създава ново гражданско-патриотично-консеравтивно движение, наречено „Справедливост за България“? Това главният прокурор Гешев ли беше или някакъв негов таен двойник и адаш, отгоре на всичко – съперник на Копейкин? Те, двамата гешевци, сега гуша за гуша ли се хващат? Защото от представлението в Интернет вчера така изглеждаше, макар че като в лош виц токът спря. Оня Гешев наричаше себе си инструмент на Господ в прокуратурата. Но размахваше инструмента като бухалка срещу всеки, нарочен за вредител от менторите му, които го инсталираха на поста. И знаем имената им. Излезе му прозвище „Каскетът“ поради методите му на тоталитарен вожд под маската на „човек от народа“. Той същият наричаше Борисов „шефе“ и се възхищаваше на дарбата му да се „прави на луд“. Не криеше, че всяка сряда ходи на спявка в премиерския му кабинет и затова отричаше разделението на властите. Не забелязваше крупната фигура на Пеевски не само в мегаделото за разгромената КТБ. Затова се и радваше на ласки и на свалки от страна на жълто-кафявите му медии. Газеше закона като публикуваше сересета и компромати от незавършили разследвания срещу политици, бизнесмени и журналисти. А някои от тях напъха в предварителния арест за месеци, напук на законовите пречки за това. Но пък не видя проблем в чекмеджетата с пачки евро и кюлчета в спалнята на министър-председателя Борисов. В замяна на това се вторачи да търси автора на скандалните фотоси. Както не видя проблем в набеждаването за корупция и в публичната гавра с кметиците на „Младост“ Иванчева и Петрова в угода на авера на съдружник на жена му. Която пък от своя страна не му беше и не му е баш жена в традиционния смисъл на т. нар. българско семейство, което сега той започна да брани с пяна на уста, а всъщност тя е конкубинка с интересно минало. За която и за двете им деца излъга, че са били в джипката му по време на атентата срещу него. За който пък не се разбра дали е бил изобщо атентат или постановка с негово знание. Или пък без. Нито защо няма нито един осъден за корупция по висшите етажи на властта, а само театрални изпълнения срещу битовата престъпност в присъствие на нейните опърпани жертви по села и по паланки. И още, не се разбра защо чак сега научихме, че по „Барселонагейт“ и „Хемусгейт“ се било работело, но службите пречили тези гейтове и други да стигнат до съда. Новоизпеченият политик Гешев не само, че не се разпознава в своя първообраз. Той буквално се обърна срещу него, разобличавайки корупцията като държавна политика, а той пък чист като една прокурорска съдба. Затова пък корупцията процъфтяла под чадъра на прокуратурата МУ не заради собственото МУ престорено късогледство, а под натиска на властимащи, начело с Бойко Методиев Борисов. На когото от своя страна прикачи етикета „лицето“ като на потенциален подсъдим с призив да се откаже от имунитета си и да подаде оставка като депутат. Подобна метаморфоза не е по силите дори на режисьорско въображение, разпасано под въздействието на забранени вещества. Тя надмина дори умението на Борисов да превърта за часове със скоростта на пумпал взаимно отричащи се твърдения. Като това, че няма да си даде имунитета сутринта, а по обяд, че като нищо ще си го даде, понеже е храбрец. Но ако за Гешев с каскета пумпалът Борисов беше обект на възхищение, то новият Гешев с бялата риза на патриотичен и консервативен борец срещу олигархията и либералите е новият шампион в превъплъщението. Той надмина всички настоящи свои съперници в политиката, които с лекота прескачат отляво вдясно, от анти ГЕРБ в прегръдките на ГЕРБ, от исторически на още по-исторически компромис за какво ли не: от съдебната реформа до вечната дъвка за наивници „лустрация“. Това зрелище би могло да мине за комедия дел арте по български. Стига в смяната на маските да имаше някаква здрава житейска логика, а не шизофренен произвол. И затова не е смешно. По-скоро е страшно. Защото няма как политикът Гешев да избяга от Гешев – главния прокурор. Нито има как да се скрие зад децибелите на националпопулизма, защото те вече са приватизирани от „Възраждане“. И, както забеляза карикатуристът Чавдар Николов, не му остава нищо друго, освен да се превърне в поредната копейка. Но това е твърде долнопробно политическо постижение срещу твърде висока национална цена.
„Гешев в кривото си огледало” – малката проповед от еп. 213 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Признавам си, че вече се обърках окончателно. Каквото и да пише в Уикипедия за това КОЙ КОЙ е в която и да било публична сфера в България, може да се окаже фейк. И не само защото сме в епохата на дигиталната дезинформация и на хибридните шмекерии, а защото метаморфозите на разни вип персони у нас са толкова драстични, че и майка им не би ги познала. Дали става дума за обикновено безчестие или за някакво колективно психическо разстройство в т.н. ни „елит“, психиатрите да кажат. Но примерите валят като из ведро всеки ден. Ето най-пресния. Кой Иван Гешев обяви вчера на живо в мрежата, че създава ново гражданско-патриотично-консеравтивно движение, наречено „Справедливост за България“? Това главният прокурор Гешев ли беше или някакъв негов таен двойник и адаш, отгоре на всичко – съперник на Копейкин? Те, двамата гешевци, сега гуша за гуша ли се хващат? Защото от представлението в Интернет вчера така изглеждаше, макар че като в лош виц токът спря. Оня Гешев наричаше себе си инструмент на Господ в прокуратурата. Но размахваше инструмента като бухалка срещу всеки, нарочен за вредител от менторите му, които го инсталираха на поста. И знаем имената им. Излезе му прозвище „Каскетът“ поради методите му на тоталитарен вожд под маската на „човек от народа“. Той същият наричаше Борисов „шефе“ и се възхищаваше на дарбата му да се „прави на луд“. Не криеше, че всяка сряда ходи на спявка в премиерския му кабинет и затова отричаше разделението на властите. Не забелязваше крупната фигура на Пеевски не само в мегаделото за разгромената КТБ. Затова се и радваше на ласки и на свалки от страна на жълто-кафявите му медии. Газеше закона като публикуваше сересета и компромати от незавършили разследвания срещу политици, бизнесмени и журналисти. А някои от тях напъха в предварителния арест за месеци, напук на законовите пречки за това. Но пък не видя проблем в чекмеджетата с пачки евро и кюлчета в спалнята на министър-председателя Борисов. В замяна на това се вторачи да търси автора на скандалните фотоси. Както не видя проблем в набеждаването за корупция и в публичната гавра с кметиците на „Младост“ Иванчева и Петрова в угода на авера на съдружник на жена му. Която пък от своя страна не му беше и не му е баш жена в традиционния смисъл на т. нар. българско семейство, което сега той започна да брани с пяна на уста, а всъщност тя е конкубинка с интересно минало. За която и за двете им деца излъга, че са били в джипката му по време на атентата срещу него. За който пък не се разбра дали е бил изобщо атентат или постановка с негово знание. Или пък без. Нито защо няма нито един осъден за корупция по висшите етажи на властта, а само театрални изпълнения срещу битовата престъпност в присъствие на нейните опърпани жертви по села и по паланки. И още, не се разбра защо чак сега научихме, че по „Барселонагейт“ и „Хемусгейт“ се било работело, но службите пречили тези гейтове и други да стигнат до съда. Новоизпеченият политик Гешев не само, че не се разпознава в своя първообраз. Той буквално се обърна срещу него, разобличавайки корупцията като държавна политика, а той пък чист като една прокурорска съдба. Затова пък корупцията процъфтяла под чадъра на прокуратурата МУ не заради собственото МУ престорено късогледство, а под натиска на властимащи, начело с Бойко Методиев Борисов. На когото от своя страна прикачи етикета „лицето“ като на потенциален подсъдим с призив да се откаже от имунитета си и да подаде оставка като депутат. Подобна метаморфоза не е по силите дори на режисьорско въображение, разпасано под въздействието на забранени вещества. Тя надмина дори умението на Борисов да превърта за часове със скоростта на пумпал взаимно отричащи се твърдения. Като това, че няма да си даде имунитета сутринта, а по обяд, че като нищо ще си го даде, понеже е храбрец. Но ако за Гешев с каскета пумпалът Борисов беше обект на възхищение, то новият Гешев с бялата риза на патриотичен и консервативен борец срещу олигархията и либералите е новият шампион в превъплъщението. Той надмина всички настоящи свои съперници в политиката, които с лекота прескачат отляво вдясно, от анти ГЕРБ в прегръдките на ГЕРБ, от исторически на още по-исторически компромис за какво ли не: от съдебната реформа до вечната дъвка за наивници „лустрация“. Това зрелище би могло да мине за комедия дел арте по български. Стига в смяната на маските да имаше някаква здрава житейска логика, а не шизофренен произвол. И затова не е смешно. По-скоро е страшно. Защото няма как политикът Гешев да избяга от Гешев – главния прокурор. Нито има как да се скрие зад децибелите на националпопулизма, защото те вече са приватизирани от „Възраждане“. И, както забеляза карикатуристът Чавдар Николов, не му остава нищо друго, освен да се превърне в поредната копейка. Но това е твърде долнопробно политическо постижение срещу твърде висока национална цена.