Здравейте, ще започна с нещо лично, което не ми се случва често. Днес, в деня на поредния вот на недоверие, в деня на поредното надвикване, надприказване, на едни и същи номера, на едни и същи сцени, които поставят живота ни под въпрос заради неговата баналност, тъкмо да си изпратя коментара преди започването на предаването на моя колега и редактор Георги Налбантов, и изведнъж токът спря. Както се случва в онзи прословут руски виц „електрификация + съветска власт = комунизъм“. Изглежда, че никога няма да излезем от него. Токът спря, компютърът угасна, коментарът се прецака и аз си казах „може би е за добро“? Защото при толкова много словоблудие някой пък трябва и да замълчи. И си казах следното: „затвори очи, отиди до библиотеката и първата книжка, която докоснеш, ще вземеш в студиото и ще прочетеш от нея вместо коментар“. И представяте ли си какво ми се падна да взема? Едно много рядко издание почти библиографска рядкост на Радой Ралин. Книжката се казва „Саморасляци“. Повечето хора знаят за „Люти чушки“ и за това как е била забранена. „Саморасляци“ е издадена точно на ръба между псевдосоциализма ни и псевдодемокрацията – през 1989-а год. и в нея има истински бисери. Тези бисери ми напомнят колко е прав и какъв прозорливец е Радой Ралин. И затова, както си казах, вместо коментар ще прочета няколко от неговите съждения, предсказания за времето, в което ни предстои да живеем. И ето го първото: „Историята не се върти в кръг. Историята има навика да тъпче на едно място.“ В тези дни начинът, по който преживяваме както външните геополитически сблъсъци, така и вътрешните ни, това се оказва наистина пророчество. Или друго: „Уж е век на масовата информация, а всеки отговаря „не мога да Ви кажа“ . Познато ли ви е? На мен – да. Особено, когато каня някои политици, някои журналисти в това предаване… „не мога да Ви кажа“. „Жребий“ се казва една от главите на тази малка книга. „Който бърка в меда – не бърка“. „Който прави вятър, ще жъне бърну успехи“. Не ви ли напомня нещо с кандидатите, например за кметската кампания в София. Или пък за други събития, които изискват добро поведение. „Толкова е объркано всичко, че почвам да ставам оптимист“, казва Радой през 1989-а год. Изглежда, че нямаме друг изход. „Когато фактите говорят, боговете мълчат. Когато факторите говорят, фактите си правят оглушка.“ Да ви напомня някого? Да ви напомня нещо? Да ви напомня много ситуации, в които всички заедно пребиваваме. Чак забравяме да ги различаваме. „Когато всички хора се превърнат в автомати, единствената криза ще бъде енергийната“. Е, не е ли гениален! Не ви ли напомня това за автоматизираните протести, които нямат нищо общо с реалността… за запазването на въглищните централи. Е, не е ли това наистина пътешествие към енергийна криза от друг характер обаче. Не от този, с който ни плашат, а енергийна криза на разума у нас. И така… казвам ви, че понякога е толкова хубаво да ти спре тока, коментарът да изчезне и да оставиш по-умните и гениалните хора да говорят… като Радой. „Всяко стадо си има марша“, казва той. Нали е вярно… Или „Себеотрицанието отрицателно явление ли е?“ Оставям ви с този въпрос, за да започнем днешното „Честно казано“. И с това, че синът на Радой, Кин Стоянов, независимо, че е директор в „Радио Христо Ботев“, не е изгубил инстинкта си да бъде храбър. И днес ни е посветил следната епиграма: „Тези, които бяха АнтиПеевски се превърнаха в ТърПеевски!“…
„Нещо лично“ – малката проповед от еп. 222 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Здравейте, ще започна с нещо лично, което не ми се случва често. Днес, в деня на поредния вот на недоверие, в деня на поредното надвикване, надприказване, на едни и същи номера, на едни и същи сцени, които поставят живота ни под въпрос заради неговата баналност, тъкмо да си изпратя коментара преди започването на предаването на моя колега и редактор Георги Налбантов, и изведнъж токът спря. Както се случва в онзи прословут руски виц „електрификация + съветска власт = комунизъм“. Изглежда, че никога няма да излезем от него. Токът спря, компютърът угасна, коментарът се прецака и аз си казах „може би е за добро“? Защото при толкова много словоблудие някой пък трябва и да замълчи. И си казах следното: „затвори очи, отиди до библиотеката и първата книжка, която докоснеш, ще вземеш в студиото и ще прочетеш от нея вместо коментар“. И представяте ли си какво ми се падна да взема? Едно много рядко издание почти библиографска рядкост на Радой Ралин. Книжката се казва „Саморасляци“. Повечето хора знаят за „Люти чушки“ и за това как е била забранена. „Саморасляци“ е издадена точно на ръба между псевдосоциализма ни и псевдодемокрацията – през 1989-а год. и в нея има истински бисери. Тези бисери ми напомнят колко е прав и какъв прозорливец е Радой Ралин. И затова, както си казах, вместо коментар ще прочета няколко от неговите съждения, предсказания за времето, в което ни предстои да живеем. И ето го първото: „Историята не се върти в кръг. Историята има навика да тъпче на едно място.“ В тези дни начинът, по който преживяваме както външните геополитически сблъсъци, така и вътрешните ни, това се оказва наистина пророчество. Или друго: „Уж е век на масовата информация, а всеки отговаря „не мога да Ви кажа“ . Познато ли ви е? На мен – да. Особено, когато каня някои политици, някои журналисти в това предаване… „не мога да Ви кажа“. „Жребий“ се казва една от главите на тази малка книга. „Който бърка в меда – не бърка“. „Който прави вятър, ще жъне бърну успехи“. Не ви ли напомня нещо с кандидатите, например за кметската кампания в София. Или пък за други събития, които изискват добро поведение. „Толкова е объркано всичко, че почвам да ставам оптимист“, казва Радой през 1989-а год. Изглежда, че нямаме друг изход. „Когато фактите говорят, боговете мълчат. Когато факторите говорят, фактите си правят оглушка.“ Да ви напомня някого? Да ви напомня нещо? Да ви напомня много ситуации, в които всички заедно пребиваваме. Чак забравяме да ги различаваме. „Когато всички хора се превърнат в автомати, единствената криза ще бъде енергийната“. Е, не е ли гениален! Не ви ли напомня това за автоматизираните протести, които нямат нищо общо с реалността… за запазването на въглищните централи. Е, не е ли това наистина пътешествие към енергийна криза от друг характер обаче. Не от този, с който ни плашат, а енергийна криза на разума у нас. И така… казвам ви, че понякога е толкова хубаво да ти спре тока, коментарът да изчезне и да оставиш по-умните и гениалните хора да говорят… като Радой. „Всяко стадо си има марша“, казва той. Нали е вярно… Или „Себеотрицанието отрицателно явление ли е?“ Оставям ви с този въпрос, за да започнем днешното „Честно казано“. И с това, че синът на Радой, Кин Стоянов, независимо, че е директор в „Радио Христо Ботев“, не е изгубил инстинкта си да бъде храбър. И днес ни е посветил следната епиграма: „Тези, които бяха АнтиПеевски се превърнаха в ТърПеевски!“…