Напрежението в мъжкия ни национален отбор по волейбол идва в повече на всички – и треньори, и състезатели. Но нали спортът е дисциплина, „стискане на зъби“ и устрем към високи цели и амбиции, постигащи се чрез преминаване през тръни.
Защо това не може да се разбере от всички, визирам и треньори, но и състезатели?
Отказването от игра за националния отбор не е добър пример и то преди Световно първенство. Пламен Констнатинов, човек, който е врял и кипял и като състезател, а и като треньор във волейбола, знае отлично, че тренира мъже, които трябва от време на време поне да стискат зъби, а думата му, каквато и да е тя, трябва да е закон…
Многото контузии и непредвидени драми за отбора донесоха напрежение не само при него, а и сред самите волейболисти, които също искат едно – максимално добро представяне за страната ни.
Защо тогава един Владислав Иванов не разбира, че в този мъжки спорт е важна както личността, така и колективът?! Обидите от страна на треньори, помощници, са непрекъснато явление в спорта и не само в мъжкия… Кому е нужно точно преди голям форум, на който и България е домакин заедно с Италия, подобна демонстрация на обида от страна на либерото ни? Работата, свързана с колектив, винаги е съпътствана от компромиси или поне така трябва да бъде. Защото който и да е прав, има една цел, която е обща, и стои над всички.
Та … на въпроса – никой не печели от драмите, никой не е прав, когато отборът е ощетен, но ролята на треньора и е да бъде пример, не може всеки да прави каквото си поиска.
Едва ли във волейболните колоси като Русия например, където е работил и Константинов, дисциплината е била толкова крехка, че играч да се откаже, заради обида.
В отбора на „лъвовете“ място имат само сърцати играчи, нека си припомним само докъде стигнахме на Олимпиадата в Лондон 6 години по-рано с порязан състав отново! България винаги е създавала таланти, въпреки неравните условия с другите държави, които са фактори във волейбола, имам предвид условия за трениране, финансиране на този спорт, но освен талант, трябва и труд, и сърце. Защото оставиш ли сърцето си на терена, хората ще те оценят независимо от резултатите, а в националния отбор на България имат място волейболисти, готови да разберат, че големият спорт изисква понякога жертви и себеотрицание.