ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Серджо Леоне снима легендарния си филм „Добрият, лошият и злият“ преди 50 години, през 66-а. Разказва се за трима търсачи на богатства в Дивия запад. Закони няма, властва силата. Иронията е, че, независимо от прозвищата си, героите се превръщат от едно в друго – добрият става лош и обратно, а понякога всички са просто зли. Преценката кой какъв е оставена на зрителя.
България през 2016 е малко като Дивия запад през 1866. Закони има, ама силата пак е на почит. А добрите, лошите и злите току си сменят местата.
Във филма на Серджо Леоне най-напред се появява Злият. В българския филм версия 2016 първо се появява Добрият. В ролята – Веселин Марешки, собственик на верига аптеки с ниски цени на лекарствата.
Марешки прилага бизнес модела от аптеките и с горивата и отваря бензиностанция, на която продава бензин и нафта с 20 стотинки под цените на Лошия. Лошия в българската версия е съвкупният образ на петролните компании. За да не се затруднява българският зрител, КЗК посочва лошите, като след десет и кусур годишно мълчание и бездействие започва производство за картел срещу търговците на горива и единствения производител.
И се появява – няма кой друг – Злият. В ролята – Бойко Борисов, не остана друго за него. Но той може да бъде и добър. Бойко Борисов може да бъде всякакъв. Точно като във филм на Серджо Леоне. Там му е силата.
Злият приветства картелното разследване и точно както във филма напира пръв да вземе съкровището. Демек – негова е главната заслуга, значи нему се полага главната награда. В българския филм главната награда е електоралната любов и произтичащата от нея власт. В България властта е всичко.
Но някои казват, че и Добрият се бори за същото. И даже няколко пъти се е явявал на избори, макар и локални, с частичен успех.
Сега подозират, че се подготвя пак за избори, само че не толкова локални и с изгледи за по-голям успех. И има вероятност да стане.
Независимо от противоречивата си репутация Веселин Марешки в момента е адмириран дори и от естетите в българската политика. Добър, лош или зъл, той е единственият човек в България, който през последните 15-20 години прави нещо реално, за да има наистина пазарни и справедливи цени.
С една бензиностанция във Варна и вече още една в Айтос той свали цената на дизела до 1,45 при около лев и 80 в останалата част на България, а на бензина – до 1,64. Реално той прави това, заради което десетки чиновници от КЗК и други институции са получавали огромни заплати десетилетия наред и не са направили нищо.
Яли са бадева парите на данъкоплатците.
Както се казва, не знам как ще свърши този филм, ама добре започва. Лошото е, че не сме само зрители. Набутани сме и ние в него. С най-скъпите билети.
Още от Георги Даскалов в Евроком