Лидерите на Полша и Унгария потвърдиха заплахата си да наложат вето на бюджета и пакета за възстановяване от коронавируса на Европейския съюз от 1,8 трилиона евро, отхвърляйки усилията за обвързване на плащанията с върховенството на закона, пише европейската редакция на Politico.
След среща в Будапеща полският премиер Матеуш Моравецки и унгарският му колега Виктор Орбан публикуваха съвместна декларация, в която се ангажираха да продължат борбата: „Решихме да съгласуваме позициите си по тези въпроси. Нито Полша, нито Унгария ще приемат нито едно предложение, което се счита за неприемливо от другата страна“.
И двете страни са обект на разследване от ЕС за отстъпление от демократичните стандарти, тъй като управляващите им партии затягат властта си над съдебната система, медиите и други институции. Те настояват, че ще отстъпят на бюджета само ако има „съществено изменение“ на оспорвания механизъм за върховенство на закона, което би позволило на ЕС да блокира финансирането, ако дадена държава наруши основните принципи на ЕС.
Моравецки предупреди, че обвързването на средствата с върховенството на закона е „изключително опасно за европейското единство. Това е лошо решение, което създава опасност от разпадането на Съюза“.
Втвърдяването на полско-унгарската позиция – което идва въпреки интензивните опити на германския канцлер Ангела Меркел да уреди спора, след като преди това промени със задна дата постигнатия с големи трудности консенсус за бюджета през юли – означава, че лидерите на ЕС сега се насочват към голям сблъсък с на предстоящата си среща на върха на Европейския съвет на 10-11 декември.
Докато Варшава и Будапеща са категорични, че няма да приемат това, което наричат „произволна“ разпоредба за върховенство на закона, останалата част от блока и Европейският парламент настояват, че няма да отстъпят от принцип, който според тях определя основните фундаментални ценности на ЕС.
„Ясно е, че няма абсолютно никаква подкрепа за преразглеждане на механизма за обвързване с условия в Европейския парламент или в Съвета“, каза старши дипломат от ЕС. „С изявлението си Полша и Унгария преминават все по-дълбоко в изолация“.
Унгарско-полската декларация е удар за Германия, която води усилията за преговори, тъй като е ротационен председател на Съвета на ЕС и е инвестирала голям политически капитал в сделката за бюджета и фонда за възстановяване.
Позицията на Полша и Унгария е, че механизмът за обвързване с условия няма нищо общо с договорите на ЕС и „прилага неясни определения и двусмислени термини без ясни критерии, на които могат да се основават санкциите, и не съдържа значими процесуални гаранции“.
В тяхното изявление се казва още, че схемата за върховенство на закона надхвърля това, което лидерите на ЕС се договориха в бюджетната си сделка през юли. Те настояват, че ако ЕС иска да направи връзка между върховенството на закона и бюджета, това трябва да стане чрез изменение на учредителните договори на блока – което на практика дава право на вето на всяка държава-членка.
В изказване на съвместна пресконференция след срещата Орбан заяви, че не е загрижен за перспективата за спиране на финансирането от ЕС. Двете държави са сред най-големите получатели на пари в ЕС, което е от решаващо значение за техните икономики. Ако заплахата от вето не бъде премахната скоро, ЕС няма да има бюджет от следващата година и ще трябва да разчита на аварийни механизми.
„Унгария не е изправена пред финансови загуби, ако европейският бюджет за управление на кризи не се събере“, каза Орбан.
И двамата лидери също настояха, че са в рамките на своите права да упражняват заплахата от вето.
„Виждам, че по-големите държави-членки и медиите биха искали да окажат натиск, като твърдят, че унгарското вето е някак неподходящо“, каза Орбан и добави: „Бих искал да подчертая, че ветото е правен инструмент“.
Моравецки заяви, че Варшава „няма да се поколебае да използва вето в полза на целия ЕС“, добавяйки, че условието за върховенство на закона е инструмент за атака срещу определени държави.