Международният маратон в Гуанчжоу потресе зрителите на Запад. Гледката на хиляди атлети без маски им припомни, че почти преди година коментатори предричаха в Китай пандемичен Чернобил. Днес такава заплаха витае над САЩ. Това кара част от гражданите на КНР да си мислят, че държавата им ще стане световен хегемон и ще засенчи Америка. Пекин поддържа илюзията им, но се страхува изострянето на отношенията със САЩ да не се отрази пагубно на вътрешната стабилност и темповете на икономическия растеж в страната, съобщи 24чса.бг.
Каквито и грехове да има ръководството на КНР, нереагирало веднага на коронавирусната експлозия в град Ухан, Пекин има основания да смята, че се е справил с предизвикателството по-добре от геополитическите си противници.
Защото, щом разбраха какъв е мащабът на опасността, властите наложиха най-строга карантина и успяха да ограничат разпространението на вируса в страната.
Западът не е склонен нашироко да обсъжда успеха на Пекин, посочва „Вашингтон пост“. Причина са растящите опасения Поднебесната империя да не се превърне в опасен хегемон в световната политика. Властите й сведоха до минимум гражданските свободи в Хонконг, наложиха строг контрол върху етническите малцинства в Синцзян, засилиха военния натиск върху Тайван. Избухнаха сблъсъци по границата с Индия.
Но в страната комунистическата партия прокарва схващането, че пандемията е откроила превъзходството на авторитарния модел на държавно устройство. И тази теза намира поклонници – и по-специално сред младите художници, дейците на изкуствата, блогърите. Една дигитална илюстрация на художника Фан Въннан например привлече вниманието на туристите и предизвика бурен отклик в социалните мрежи. Фан изобрази в творбата света през 2098 г. Китай в представите на автора е станал високотехнологична свръхсила, а американците – привърженици на комунизма. Над Манхатън се веят знамената на Американската народна република, украсени със сърп и чук.
„Америка не е небесно царство, както си я представяхме преди десетилетия. Тя сама утрои бедите си“, заяви художникът пред „Ню Йорк таймс“. Думите му са в духа на изявленията на председателя на КНР Си Цзинпин: Китай ще задмине в надпреварата западните си конкуренти. В един или друг вид тази теза се лансира от телевизиите и печата в цялата страна. „Време е да се отърсим от сляпата вяра в западната система. В редица западни страни се изостриха междуособиците, задълбочиха се конфликтите, расте социалното напрежение“, пише изданието „Новини за китайското образование“.
Патриотичните настроения много се засилиха сред част от китайците в навечерието на Пекинската олимпиада през 2008 г. А днес те са придобили явен националистичен нюанс. „Повечето обикновени китайци се възхищаваха преди от Съединените щати. Сега обаче разбират предимствата на китайската система. Изпълнени сме с велико чувство на увереност в себе си и своята страна“, казва Цзин Цанжун, професор от Народния университет в Пекин.
Но насърчавайки оптимизма, патриотичните нагласи сред обикновените хора, китайското ръководство осъзнава, че е трудно, ако изобщо е възможно, да гарантира плавно развитие на страната в близките години. Заради противопоставянето със САЩ и в стратегическата сфера, и в търговията, а и заради спада в световната икономика. Неслучайно Политбюро на ЦК на ККП организира за пръв път от 2014 г. дискусия по проблемите на вътрешната сигурност с участието на виден социолог. Както писа в. „Саут Чайна морнинг пост“, основната заплаха е, че САЩ могат да провокират безредици и протести на недоволните. Затова бе взето решение с проблема за сигурността да се занимават занапред и партийните органи. Специалните служби вече са длъжни да споделят с тях разузнавателните данни.
Временно изпълняващият длъжността директор на Института за Далечния изток към Руската академия на науките Алексей Маслов отбеляза пред „Независимая газета“: „Китайското ръководство е наясно, че ако раздуха националистическите нагласи в страната, може още по-силно да настрои Запада срещу Китай. Което съвсем няма да спомогне за икономическия напредък. Затова в пропагандата се акцентира не върху даването на отпор на влиянието отвън, а върху връщането към традиционните ценности на националната култура“.
