Игнажден е

Българската православна църква отбелязва паметта на Св. свщмчк Игнатий Богоносец (Игнажден).

За народа новата година започва на Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния. Поради това на този ден празнуват и всички, който носят името Огнян и Пламен. На празника се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата. По традиция на трапезата всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в чиния, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

На днешния ден според народните вярвания не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да „не излезе берекетът“. Жените не трябва да шият, перат или плетат, за да няма болести през годината. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.