Господ ни запази живи. Това заяви пред dir.bg българка, която живее в Израел, след въздушните удари на страната към Ивицата Газа.
- Реклама -
„Ужасът е само в началото. Когато чуваш взривовете, сърцето ти се свива, но какво да правиш? По тях се ориентираш колко близо или колко далеч от теб са. Скриваш се и започваш да се молиш. А после ставаш и продължаваш“ – това разказва българката Бистра Спасова, която от година и половина живее в Холон, предградие на Тел Авив.
Пи думите ѝ хората в Израел са свикнали с това. Помнят обстрелите от 2014 г., когато положението е било подобно на сегашното. Тези, които изпадат в истерия, обикновено са млади и не помнят какво е било преди седем години или са новопристигнали.
Най-често взривовете стават през тъмната част на денонощието, разказва още Бистра Спасова:
„Предишната вечер ми се случи, тъй като пътувах през нощта – не се съобразих с указанията да не пътувам тогава, защото мислех, че няма да се случи. Докато бяхме в автобуса, в който между другото бяхме само петима души, той спря, отвори врати, излязохме и легнахме на земята. И се молим на Господ, докато спрат сирените. После се качваме пак в автобуса и продължаваме. Едно момиче в тийнейджърска възраст изпадна в истерия, защото досега не беше ставало свидетел на такова нещо“.
Господ ни запази живи. Това заяви пред dir.bg българка, която живее в Израел, след въздушните удари на страната към Ивицата Газа.
- Реклама -
„Ужасът е само в началото. Когато чуваш взривовете, сърцето ти се свива, но какво да правиш? По тях се ориентираш колко близо или колко далеч от теб са. Скриваш се и започваш да се молиш. А после ставаш и продължаваш“ – това разказва българката Бистра Спасова, която от година и половина живее в Холон, предградие на Тел Авив.
Пи думите ѝ хората в Израел са свикнали с това. Помнят обстрелите от 2014 г., когато положението е било подобно на сегашното. Тези, които изпадат в истерия, обикновено са млади и не помнят какво е било преди седем години или са новопристигнали.
Най-често взривовете стават през тъмната част на денонощието, разказва още Бистра Спасова:
„Предишната вечер ми се случи, тъй като пътувах през нощта – не се съобразих с указанията да не пътувам тогава, защото мислех, че няма да се случи. Докато бяхме в автобуса, в който между другото бяхме само петима души, той спря, отвори врати, излязохме и легнахме на земята. И се молим на Господ, докато спрат сирените. После се качваме пак в автобуса и продължаваме. Едно момиче в тийнейджърска възраст изпадна в истерия, защото досега не беше ставало свидетел на такова нещо“.
