Дигитализиран и осъвременен вариант на официалния правописен речник на българския език ще бъде свободно достъпен в интернет. Той ще бъде част от цялостна онлайн платформа за езикови ресурси и проверка на правопис, правоговор и граматика. Ще я разработи Българската академия на науките (БАН) по поръчка на Министерството на образованието и науката. Изпълнител ще бъде Институтът за български език (ИБЕ) в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ). Проектът трябва да приключи до края на 2023 г. За целта са предвидени 378 800 лева, съобщиха от Министерството на образованието.
- Реклама -
Новата платформа ще носи името БЕРНО. Тя ще съдържа модули за правопис, правоговор, граматика. В него ще бъде интегрирана също сегашната специализирана служба „Езикови справки“, т.е. ще има възможност за директна кореспонденция с експерти от ИБЕ.
В частта за правопис например ще могат да се правят справки за правилното изписване на думите. Към резултатите от търсенето ще се показват основната форма на думата, формите на думата с правописен или с правоговорен проблем и съответното правило, дублетните форми, омонимите, както и примери с думата в състава на сложни думи, словосъчетания или собствени имена. Частта за правоговор ще включва гласова система за правилното произношение на всички думи от официалния правописен речник на БАН.
Платформата ще изпълнява и ролята на граматически справочник. За целта от ИБЕ вече работят по нормативна граматика на съвременния български език.
Новият сайт ще бъде периодично надграждан както със съдържание за навлизащи нови думи в езика ни, така и с нови функционалности.
Целта е да се създаде надежден дигитален източник на информация за книжовния български език. В момента такъв липсва, сочи изследване на БАН от 2019 г. за нагласите и ценностните ориентации към съвременния ни език. Според резултатите от проучването над 45% от българите между 18 и 50 години предпочитат по езикови въпроси да се информират от интернет, а не от хартиени речници. Всеки трети от по-младите смята книжовните норми и правила за прекалено сложни, а всеки пети от всички участници в изследването твърди, че няма мотивация да ги спазва.
Дигитализиран и осъвременен вариант на официалния правописен речник на българския език ще бъде свободно достъпен в интернет. Той ще бъде част от цялостна онлайн платформа за езикови ресурси и проверка на правопис, правоговор и граматика. Ще я разработи Българската академия на науките (БАН) по поръчка на Министерството на образованието и науката. Изпълнител ще бъде Институтът за български език (ИБЕ) в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ). Проектът трябва да приключи до края на 2023 г. За целта са предвидени 378 800 лева, съобщиха от Министерството на образованието.
- Реклама -
Новата платформа ще носи името БЕРНО. Тя ще съдържа модули за правопис, правоговор, граматика. В него ще бъде интегрирана също сегашната специализирана служба „Езикови справки“, т.е. ще има възможност за директна кореспонденция с експерти от ИБЕ.
В частта за правопис например ще могат да се правят справки за правилното изписване на думите. Към резултатите от търсенето ще се показват основната форма на думата, формите на думата с правописен или с правоговорен проблем и съответното правило, дублетните форми, омонимите, както и примери с думата в състава на сложни думи, словосъчетания или собствени имена. Частта за правоговор ще включва гласова система за правилното произношение на всички думи от официалния правописен речник на БАН.
Платформата ще изпълнява и ролята на граматически справочник. За целта от ИБЕ вече работят по нормативна граматика на съвременния български език.
Новият сайт ще бъде периодично надграждан както със съдържание за навлизащи нови думи в езика ни, така и с нови функционалности.
Целта е да се създаде надежден дигитален източник на информация за книжовния български език. В момента такъв липсва, сочи изследване на БАН от 2019 г. за нагласите и ценностните ориентации към съвременния ни език. Според резултатите от проучването над 45% от българите между 18 и 50 години предпочитат по езикови въпроси да се информират от интернет, а не от хартиени речници. Всеки трети от по-младите смята книжовните норми и правила за прекалено сложни, а всеки пети от всички участници в изследването твърди, че няма мотивация да ги спазва.
