Вторник вечер, БНТ, предаването „Референдум“. Тайфа политолози чепка, нищи и предъвква съдебната реформа. Как да стане, може ли да стане, не може ли и изобщо ще стане ли? Гешев ще го бъде ли, Цацаров хитрува ли, Конституционният съд ще се намъдрува ли, Висшият съдебен съвет ще кротува ли или ще си ходи. Водещата с железен непукизъм раздава думата на всеки от гостите като листче с пореден номер пред гише в данъчната служба. Човек се чуди първо, откъде се взеха толкоз политолози да се упражняват по всякакви въпроси всеки ден върху сетивата на измъчената публика. И второ, не е ли за пореден път прав поетът, който твърдеше, че най-добрият начин да утрепеш една идея е да говориш скучно за нея. Подобен разговор за дълбока съдебна реформа в националната телевизия щеше да е напълно невъзможен само преди година. БНТ се ослушваше дълго след протестите от лятото на 2020-а година с искането им за оставката на Борисов и на Гешев. Само месец и половина след възцаряването на промяната обаче, верните гербаджийски медийни кучета вече облайват кошлуковата БНТ с презрителния епитет „проправителствена“, представете си. Един вид, обърнала палачинката и загърбила покровителя си от Банкя. И другия, който инсталира Кошлуков на „Сан Стефано“, а сега олекнал с 60 кила, се е изтипосал на първия ред в парламента, но пък никой за нищо не го закача. Да, ама мъртвороденото каканизане за промяна на тоталитарния прокурорски модел прилича на отбиване на номер все повече. Чесане на езици, бяг на място, губене на време, които отегчават и обезверяват. Новият парламент вече не е чак толкова нов. Скоро ще стане на два месеца. А политическият тайминг е различен от човешкото битуване. Буксуването, размотаването, отлагането са отрова за доверието на избирателите, заложили на обещанието за промяна на корупционното статукво под знака на ГЕРБ. А то е толкова жилаво и агресивно тъкмо заради протежетата си в нереформираната съдебна система. И всеки ден все повече се окопитва, зъби се и се хили назидателно напук на законодателната вялост на новия коалиционен квартет в Народното събрание. Не, не е достатъчна добрата новина за приемането на политическата декларация с аргументи за оставката на Гешев. Не се движи обаче отдавна готовият законопроект за закриването на специализираното правосъдие, за трансформирането на КОНПИ, за някакъв читав наследник на Цацаров като антикорупционен шеф, за закриването на ретроградния съвет на кадровиците в съдебната сиситема. Усещането в момента е за политическа говорилня, която не продуцира реални действия, но създава впечатление за безвремие и за медийна досада. Впечатлението се подсилва от контранастъплението на каскетурата, на прокурватурата или на гешефтурата. Изберете името съобразно публичната стилистика на най-отраканите представители и представителки за момента на обвинението. То не бяха ботоксирани и соанирани прокурорки с еднакви модни очила да се зъбят на вътрешния министър Рашков за изразеното му недоверие към почтеността на обвинението в разследването на крупни далавери покрай строежа на магистрала „Хемус“. То не беше клоунадата на самия Гешев да се престори на любезен кавалер с огромен букет при посрещането на новата правосъдна министърка Надежда Йорданова. Целта му беше явна като на типичен селски бек: да иронизира женствеността й за сметка на твърдостта, с която настоява отдавна за оставката му. За капак на цялото прокурорско театро, разигравано по медиите напоследък, при колежката Цветанка Ризова в „Лице в лице“ по БТВ завчера възникна без видим информационен повод, явно е бил друг, Ясен Тодоров. Той бе назначен само преди дни от Гешев за зам.-шеф на Националното следствие в знак не на необходимост на самото следствие, а на непоклатимата лоялност на този човек към правата прокурорска вяра. Смятан за ГМО на Цацаров в предишния Съдебен съвет, човекът с неизменния следователски мустак показа, че както в природата нищо не се губи, така и в родната прокуратура тоталитарната енергия само преминава от една форма в друга, без значение от ЕГН-то, с което се подвизава личността на главния прокурор. Важното е тя да бъде безконтролна, безотговорна и неподвластна на писаните и неписаните закони на правото и на морала. Това именно за пореден път потвърди самочувствието на г-н Гешев на „инструмент в ръцете на Господ“, напук на всички законодателни закани за промяна. Фактът, че колежката Ризова не оспори този божествен статут показва, че войната за правова държава тепърва предстои. И, повярвайте ми, тя е на първо място война за общественото мнение. Но не може да бъде спечелена нито с медийно двуличие, нито с политическо разкатаване.
Люба Кулезич, „Честно казано“