21 август 2023 | 00:00
18
Министерството на културата (МК) подготвя промени в Закона за културното наследство (ЗКН), които ще бъдат публично представени до края на годината. Целта на предложенията е да бъдат съкратени сроковете за съгласуване на проектите и да се облекчат административните процедури в системата на културно-историческото наследство. Това съобщи зам.-министърът на културата арх. Чавдар Георгиев на работна среща с представители на Камарата на архитектите в България (КАБ).
- Реклама -
От страна на МК в срещата участваха зам.-министър арх. Чавдар Георгиев; директорът на НИНКН арх. Петър Петров и Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“. КАБ бе представена от председателя арх. Владимир Милков, зам.-председателите арх. Мартин Христов и арх. Константин Пеев, както и председателя на РК София – област арх. Борислав Владимиров.
Реформиране на законодателството
Зам.-министър Георгиев обясни, че се разглежда възможността за въвеждане на еднофазно съгласуване на проектите при определени категории паметници на културата. Паралелно с това се предвижда оптимизиране на структурата на НИНКН с цел децентрализация и увеличаване на капацитета, допълни арх. Петър Петров.
От КАБ изразиха готовност да съдействат с експертиза в процеса по реформиране на законодателството в сектора. Арх. Владимир Милков обърна внимание на необходимостта от спазване на сроковете по съгласуване на проектите за културно-исторически паметници. Той предостави на зам.-министър Георгиев списък със забавени преписки на членове на КАБ. Министърът се ангажира да разпореди проверка на всички преписки в списъка.
Арх. Мартин Христов коментира проблема с липсата на режими за опазване на много недвижими културни ценности в България. Често те са декларирани, но нямат окончателен статут и липсва регламент за допустимите намеси в тях. Това ги поставя в опасност и забавя значително съгласуването им в институциите. Арх. Христов даде пример с Варна, където има 700 декларирани сгради – паметници, за които не са разписани режими за защита. От МК се ангажираха да осигурят поетапно финансиране за обследването им и създаването на правила за тяхното опазване. Постигната бе договорка да се формират работни групи с участието на експерти от КАБ, които да съдействат в процеса по проучване и опазване на наследството.
Министерството на културата (МК) подготвя промени в Закона за културното наследство (ЗКН), които ще бъдат публично представени до края на годината. Целта на предложенията е да бъдат съкратени сроковете за съгласуване на проектите и да се облекчат административните процедури в системата на културно-историческото наследство. Това съобщи зам.-министърът на културата арх. Чавдар Георгиев на работна среща с представители на Камарата на архитектите в България (КАБ).
- Реклама -
От страна на МК в срещата участваха зам.-министър арх. Чавдар Георгиев; директорът на НИНКН арх. Петър Петров и Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“. КАБ бе представена от председателя арх. Владимир Милков, зам.-председателите арх. Мартин Христов и арх. Константин Пеев, както и председателя на РК София – област арх. Борислав Владимиров.
Реформиране на законодателството
Зам.-министър Георгиев обясни, че се разглежда възможността за въвеждане на еднофазно съгласуване на проектите при определени категории паметници на културата. Паралелно с това се предвижда оптимизиране на структурата на НИНКН с цел децентрализация и увеличаване на капацитета, допълни арх. Петър Петров.
От КАБ изразиха готовност да съдействат с експертиза в процеса по реформиране на законодателството в сектора. Арх. Владимир Милков обърна внимание на необходимостта от спазване на сроковете по съгласуване на проектите за културно-исторически паметници. Той предостави на зам.-министър Георгиев списък със забавени преписки на членове на КАБ. Министърът се ангажира да разпореди проверка на всички преписки в списъка.
Арх. Мартин Христов коментира проблема с липсата на режими за опазване на много недвижими културни ценности в България. Често те са декларирани, но нямат окончателен статут и липсва регламент за допустимите намеси в тях. Това ги поставя в опасност и забавя значително съгласуването им в институциите. Арх. Христов даде пример с Варна, където има 700 декларирани сгради – паметници, за които не са разписани режими за защита. От МК се ангажираха да осигурят поетапно финансиране за обследването им и създаването на правила за тяхното опазване. Постигната бе договорка да се формират работни групи с участието на експерти от КАБ, които да съдействат в процеса по проучване и опазване на наследството.
