“Трябва да видим какви са трансформациите на Бай Ганьо не само в днешните българи, но и в света като цяло.Трябва да се замислим какви са метаморфозите на Бай Ганьо. Той има две основни посоки на развитие днес и не само в България. Неговите трансформации са свързани с липса на знание, липса на умение и на упоритост да натрупа такива.“ Това заяви писателката Здравка Евтимова за БГНЕС, по случай 160 години от рождението на Алеко Константинов.
- Реклама -
“Какви са пътищата отворени пред човека, комуто липсват знания и умения. Не само в България, но и при нашите съседи, които искат да използват този блестящ роман на Алеко Константинов, за да се гаврят с нас. Две са тези посоки“, поясни Евтимова.
“На първо място, човек да бъде раболепен. Г-н началник, каква прекрасна реч. Но раболепието стига до една службичка. Човек не е роден да стои на една службичка и да се крепи там със слузта на охлюв.Втората посока на човек без знание и умение е да стане доносник, не само в България, а навсякъде“, каза още тя.
“Романът „Бай Ганьо“ трябва да се разглежда като един световен роман, безсмъртен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, винаги ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, но той ще носи тези характеристики – наглост, липса на знания, липса на умения. Стига до едно ниво и отвъд него заличава себе си“, категорична беше писателката.
“Трябва да видим какви са трансформациите на Бай Ганьо не само в днешните българи, но и в света като цяло.Трябва да се замислим какви са метаморфозите на Бай Ганьо. Той има две основни посоки на развитие днес и не само в България. Неговите трансформации са свързани с липса на знание, липса на умение и на упоритост да натрупа такива.“ Това заяви писателката Здравка Евтимова за БГНЕС, по случай 160 години от рождението на Алеко Константинов.
- Реклама -
“Какви са пътищата отворени пред човека, комуто липсват знания и умения. Не само в България, но и при нашите съседи, които искат да използват този блестящ роман на Алеко Константинов, за да се гаврят с нас. Две са тези посоки“, поясни Евтимова.
“На първо място, човек да бъде раболепен. Г-н началник, каква прекрасна реч. Но раболепието стига до една службичка. Човек не е роден да стои на една службичка и да се крепи там със слузта на охлюв.Втората посока на човек без знание и умение е да стане доносник, не само в България, а навсякъде“, каза още тя.
“Романът „Бай Ганьо“ трябва да се разглежда като един световен роман, безсмъртен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, винаги ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, но той ще носи тези характеристики – наглост, липса на знания, липса на умения. Стига до едно ниво и отвъд него заличава себе си“, категорична беше писателката.
