„Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация не само от индексацията на потребителските цени, но и в дългосрочен план от смяната на монетарния модел и преминаването от валутния борд към общата европейска валута, особено в тези кризисни години.“
- Реклама -
Това заяви икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб по икономика и политика (ЕКИП).
Панчев не разбира защо някои държат България непременно да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Той смята, че приемането на еврото може да бъде отложено с 1-2 години:
„Да се изчака евентуалното провеждане на референдума за това, да се види резултатът от него и тогава, ако е положителен, да се върви към 2025 или 2026 г., примерно. Смяната на лева с евро може да се окаже по-тежък процес, отколкото повечето оптимисти смятат, защото потребителският джоб ще понесе на два пъти ефекта от т.нар. закръгляне на цените, какъвто пример има вече в Хърватия, но и по-сериозна инфлация, която може да се случи в последствие като реакция на евентуални бъдещи икономически кризи – по примера на Литва и Естония“, уточни Панчев.
„Разликата между инфлацията в България и в Естония е 10%, т.е., ако тук е 15%, там е 25%. Това е доста, доста голяма разлика. Тя идва основно от това нещо, свързано с промяната на паричната система, защото валутният борд спира част от създаването на нови пари в системата, докато еврозоната стимулира това. И когато премахнеш една такава дълго стояла пречка за създаване на пари и дадеш скок на това създаване чрез еврозоната, ефектът е много голям“, посяни Стоян Панчев.
„Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация не само от индексацията на потребителските цени, но и в дългосрочен план от смяната на монетарния модел и преминаването от валутния борд към общата европейска валута, особено в тези кризисни години.“
- Реклама -
Това заяви икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб по икономика и политика (ЕКИП).
Панчев не разбира защо някои държат България непременно да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Той смята, че приемането на еврото може да бъде отложено с 1-2 години:
„Да се изчака евентуалното провеждане на референдума за това, да се види резултатът от него и тогава, ако е положителен, да се върви към 2025 или 2026 г., примерно. Смяната на лева с евро може да се окаже по-тежък процес, отколкото повечето оптимисти смятат, защото потребителският джоб ще понесе на два пъти ефекта от т.нар. закръгляне на цените, какъвто пример има вече в Хърватия, но и по-сериозна инфлация, която може да се случи в последствие като реакция на евентуални бъдещи икономически кризи – по примера на Литва и Естония“, уточни Панчев.
„Разликата между инфлацията в България и в Естония е 10%, т.е., ако тук е 15%, там е 25%. Това е доста, доста голяма разлика. Тя идва основно от това нещо, свързано с промяната на паричната система, защото валутният борд спира част от създаването на нови пари в системата, докато еврозоната стимулира това. И когато премахнеш една такава дълго стояла пречка за създаване на пари и дадеш скок на това създаване чрез еврозоната, ефектът е много голям“, посяни Стоян Панчев.
