В нощта на 13 срещу 14 януари е пернишката Сурва. Празникът, който започва тази вечер ще продължи и през утрешния ден. Заради силата и непреходността на традицията, обичаят е вписан в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
- Реклама -
Хлопатари и чанове ще огласят тази вечер пернишките села. Надянали страшни маски и ликове, опасали тежки пояси със звънци сурвакари ще играят край ритуалните огньове и ще благославят земята и хората за по- добър живот, а вратите на всяка къща ще бъдат широко отворени, за да посрещнат сурвакарските дружини. Празникът е най- чаканият и най- ревностно пазен в региона , предаван от баща на син.
„От хилядолетия е жив обичаят Сурва и в него участват няколко хиляди души. Всеки от тези няколко хиляди приготвя своята маска сам и така крайният резултат е едно уникално явление- няколко хиляди произведения на народното приложно изкуство. Това наистина е чудо невиждано в света“, разказва етнографът Цветана Манова, която участва в подготовката на кандидатурите на обичая Сурова за вписването му в националната и световната листа на нематериалното културно наследство.
Всяка година маските и костюмите се обновяват, а звънците стават все по тежки. Маскират се и малки и стари, и мъже и жени. Всички закърмени със Сурва.
Снимка: БГНЕС
В нощта на 13 срещу 14 януари е пернишката Сурва. Празникът, който започва тази вечер ще продължи и през утрешния ден. Заради силата и непреходността на традицията, обичаят е вписан в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
- Реклама -
Хлопатари и чанове ще огласят тази вечер пернишките села. Надянали страшни маски и ликове, опасали тежки пояси със звънци сурвакари ще играят край ритуалните огньове и ще благославят земята и хората за по- добър живот, а вратите на всяка къща ще бъдат широко отворени, за да посрещнат сурвакарските дружини. Празникът е най- чаканият и най- ревностно пазен в региона , предаван от баща на син.
„От хилядолетия е жив обичаят Сурва и в него участват няколко хиляди души. Всеки от тези няколко хиляди приготвя своята маска сам и така крайният резултат е едно уникално явление- няколко хиляди произведения на народното приложно изкуство. Това наистина е чудо невиждано в света“, разказва етнографът Цветана Манова, която участва в подготовката на кандидатурите на обичая Сурова за вписването му в националната и световната листа на нематериалното културно наследство.
Всяка година маските и костюмите се обновяват, а звънците стават все по тежки. Маскират се и малки и стари, и мъже и жени. Всички закърмени със Сурва.
Снимка: БГНЕС
