Сърбия днес отбеляза 22 години от убийството на своя премиер реформатор Зоран Джинджич със съзнанието, че атентатът, който отне живота му, значително забави модернизацията на страната и присъединяването й към Европейския съюз. Смятан от мнозина за сръбския Джон Кенеди, Зоран Джинджич, първият демократично избран сръбски премиер в посткомунистическа Сърбия, загина от куршумите на елитен убиец посред бял ден пред входа на сградата на правителството в Белград на 12 март 2003 г., две години след като встъпи в длъжност. Той беше на 50 години. Целта на убийците, група елитни полицаи, беше да спрат задействането на амбициозната му програма за реформи, целяща да приближи страната му към Европа, по онова време изолирана на международната сцена заради ролята й в кървавите войни, които предизвика режимът в Белград през 90-те години на миналия век.
- Реклама -
Джинджич, който е философ по образование, влиза в политиката още от младежките си години. Той беше мозъкът на народния бунт, който през октомври 2000 г. доведе до свалянето от власт на бившия диктатор на Сърбия – Слободан Милошевич. Неговото правителство се сблъска с две големи препятствия – сътрудничеството с Международния трибунал за военни престъпления в Хага и проблема с Косово, по онова време сръбска провинция, населена предимно с албанци, стремяща се към независимост. От тогава Сърбия се освободи от задълженията си към Трибунала в Хага, последният обвинен от международното правосъдие беше предаден на съда през 2011 г. Според Зоран Живкович, бивша дясна ръка на Доран Джинджич, „убийството му решително спря Сърбия“. „Ако го бяха оставили жив, убеден съм, че Сърбия щеше да се присъедини към ЕС по същото време като съседна Хърватия“, която стана 28-я член на съюза.
Зоран Джинджич не беше много популярен по време на мандата си заради болезнените реформи, които трябваше да приложи, главно решението му да арестува и предаде Слободан Милошевич на Трибунала в Хага през 2001 г. Но убийството му остави дълбока следа в съзнанието на сърбите и стотици хиляди хора присъстваха на погребението му. Оттогава авторитетът му непрекъснато нараства.
Сърбия днес отбеляза 22 години от убийството на своя премиер реформатор Зоран Джинджич със съзнанието, че атентатът, който отне живота му, значително забави модернизацията на страната и присъединяването й към Европейския съюз. Смятан от мнозина за сръбския Джон Кенеди, Зоран Джинджич, първият демократично избран сръбски премиер в посткомунистическа Сърбия, загина от куршумите на елитен убиец посред бял ден пред входа на сградата на правителството в Белград на 12 март 2003 г., две години след като встъпи в длъжност. Той беше на 50 години. Целта на убийците, група елитни полицаи, беше да спрат задействането на амбициозната му програма за реформи, целяща да приближи страната му към Европа, по онова време изолирана на международната сцена заради ролята й в кървавите войни, които предизвика режимът в Белград през 90-те години на миналия век.
- Реклама -
Джинджич, който е философ по образование, влиза в политиката още от младежките си години. Той беше мозъкът на народния бунт, който през октомври 2000 г. доведе до свалянето от власт на бившия диктатор на Сърбия – Слободан Милошевич. Неговото правителство се сблъска с две големи препятствия – сътрудничеството с Международния трибунал за военни престъпления в Хага и проблема с Косово, по онова време сръбска провинция, населена предимно с албанци, стремяща се към независимост. От тогава Сърбия се освободи от задълженията си към Трибунала в Хага, последният обвинен от международното правосъдие беше предаден на съда през 2011 г. Според Зоран Живкович, бивша дясна ръка на Доран Джинджич, „убийството му решително спря Сърбия“. „Ако го бяха оставили жив, убеден съм, че Сърбия щеше да се присъедини към ЕС по същото време като съседна Хърватия“, която стана 28-я член на съюза.
Зоран Джинджич не беше много популярен по време на мандата си заради болезнените реформи, които трябваше да приложи, главно решението му да арестува и предаде Слободан Милошевич на Трибунала в Хага през 2001 г. Но убийството му остави дълбока следа в съзнанието на сърбите и стотици хиляди хора присъстваха на погребението му. Оттогава авторитетът му непрекъснато нараства.
