„Нека ви въведа в следната сцена. Някои крещят: „Всички долу на земята!“, представители на нежния пол викат от страх, защото двуметрови униформени мъже ги сграбчват и ги влачат по двама на една ръка. Младежи понасят ритници и лакти в корема – от хора, които по принцип трябва да ги пазят.
Не, това не е новият филм от поредицата за Джеймс Бонд или „Мисията: Невъзможна“. Това е реалност. Това се случва в една „правова“ европейска държава. Колко точно е правова – само един може да ви каже, а може и той да не успее.
В събота следобед, след двучасов Национален младежки съвет, ние – младежите на най-голямата младежка организация в България – бяхме поканени да продължим форума в дома на нашия лидер, д-р Ахмед Доган. Дом, който той обитава от 23 години, за който плаща сметки за ток и вода, има документи за наем и който е дом на цялото семейство на движението.
За съжаление, когато миналата година в дома му влязоха мутри, полицията не можа да направи нищо, защото „не можела да нахлуе в частна собственост“. Но сега това не ги спря да нахлуят в същата частна собственост – десет месеца по-късно, докато ние бяхме вътре.
Виждам, че и медиите в нашата държава не отразяват нищо както трябва. Затова ще ви кажа: бяхме оставени без вода, без храна, а накрая ни спряха и тока – само и само за да могат да влязат и да ни кажат, че „заради нашата сигурност“ ще трябва да ни изведат навън, защото можело да стане пожар… от общо трите свещи, които имахме.
В следващия момент се озовахме притиснати в един ъгъл, докато „полицията“ – мутри в униформи – влачеха един по един народни представители и охранители на почетния председател д-р Ахмед Доган извън сградата. Започнаха да валят ритници и удари, блъскане на младежи, на дами, както и върху самите депутати. Диалог нямаше. Докато бяхме притиснати, по другите етажи се тършуваше. Никой не знаеше какво се слага или взима.
Борихме се. Един по един, с разкъсани дрехи, ни извеждаха. Аз, като инвалид, бях натискан и удрян. После застанах пред повечето останали и започнах да крещя, че съм инвалид – за да привлека вниманието на мутрите там. Един от тях ме чу и нареди никой да не ме пипа.
Възползвах се от това и не позволих да докоснат никого от моите приятели и съпартийци – докато не дойдоха трима-четирима, които ме хванаха под мишниците и нарочно ми извиха дясната ръка – ръката ми с увреждане – явно, за да усетя болка. Но болка нямаше. Единствената болка, която усетих, беше, че за съжаление, и двамата ми дядовци – Бог да ги прости – са сгрешили. Дядо Ахмет, дядо Реджеб – ние също изживяхме това, за което само бяхме чували от вас и треперехме от вашите истории.
За съжаление, 35 години по-късно, ето ни пак тук.
Но няма да се предадем – нито пред полицията, нито пред Делян Пеевски!
Не ме е страх. И няма да ме бъде!“
Това написа Емре Халилов във „Фейсбук“.