Космически апарат от съветската епоха, изстрелян през 1972 г. с цел кацане на Венера, се очаква да навлезе отново в земната атмосфера около 10. май, съобщава Асошиейтед прес. Става въпрос за „Космос 482“, част от серия апарати, предназначени за спускане на повърхността на Венера, но който не успява да напусне земната орбита поради повреда в ракетата.
Според експерти по проследяване на космически отпадъци, капсулата с тегло около 500 килограма е прекарала над 50 години в силно елиптична орбита и сега постепенно намалява височината си. Точната зона, в която апаратът ще се разбие, е непредвидима, тъй като падането няма да бъде контролирано.
„Макар и да има някакъв риск, не трябва да се тревожим твърде много“,
казва Марко Лангбрук от Технологичния университет в Делфт. Той обяснява, че обектът е относително малък и „рискът е подобен на този от случайно падане на метеорит, каквито се случват по няколко пъти всяка година. По-голям е рискът да бъдете ударени от мълния през живота си“.
Лангбрук добавя, че ако апаратът остане непокътнат, може да се разбие със скорост от 242 км/ч. Напълно е възможно капсулата да оцелее при повторно навлизане в атмосферата, тъй като е била проектирана да издържа сурови условия при кацане на Венера, включително гъстата ѝ атмосфера от въглероден диоксид.
Въпреки това, експертите се съмняват, че парашутната система би функционирала след толкова години, а и топлинният щит може да е компрометиран.
„По-добре ще е, ако топлинният щит се повреди, което би довело до изгарянето на космическия апарат по време на гмуркането му в атмосферата“,
коментира Джонатан Макдауъл от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.
„Ако обаче топлинният щит издържи, апаратът ще се върне в атмосферата непокътнат и ще имаме метален обект с тегло половин тон, падащ от небето“,
допълва той.
Зоната на възможното навлизане е между 51,7 градуса северна и южна ширина, обхващайки територии от Лондон и Едмънтън (Канада) до нос Хорн в Южна Америка. Все пак, Лангбрук смята, че „шансовете са големи той наистина да падне в някой океан“, тъй като по-голямата част от планетата е покрита с вода.