Руският президент Владимир Путин вероятно е преразгледал първоначалните си цели в Украйна, насочвайки се към по-краткосрочни и прагматични приоритети – като затвърждаване на контрола върху вече окупираните територии и стабилизиране на руската икономика.
Това сочат нови разузнавателни данни, анализирани от американски и западни служби, съобщава CNN, цитирана от „Фокус“.
От пълна победа към ограничени цели
Първоначално руската стратегия предвиждала пълно военно превземане на Украйна, но според последните разузнавателни оценки, Кремъл вече се насочва към цели, които могат да бъдат постигнати в по-кратък срок. Причината – продължителният конфликт изтощава руските ресурси, а икономическият натиск се засилва.
„Путин може вече да мисли какво е реалистично като краткосрочен резултат“, заявява високопоставен западен разузнавач.
Според източници на CNN, президентът на САЩ Доналд Тръмп и екипът му смятат, че в настоящия момент Путин би могъл да прояви по-голяма готовност за участие в преговори. Въпреки това, водещи американски служители остават скептични относно неговите „мирни намерения“.
Търси се дипломатическа победа
Натискът от администрацията на Тръмп поставя Москва в деликатна позиция. Възможно е Русия да използва евентуално икономическо споразумение със САЩ като вътрешнополитически успех и основание за „пауза“ във военните действия. Тази пауза обаче не изключва по-нататъшна ескалация, смятат анализатори.
Високопоставен европейски дипломат също отбелязва, че Русия може да се опита да подобри отношенията си със САЩ чрез ограничаване на военните си цели, без да се отказва от дългосрочните амбиции, включително контрол над територии, които Путин счита за „люлка на руската цивилизация“.
Скептицизъм относно искреността на Кремъл
Според западното разузнаване няма убедителни доказателства, че Москва води мирни преговори добросъвестно. По-скоро целта може да е печелене на време, прегрупиране и продължаване на конфликта при по-благоприятни условия.
На 26 април Кремъл заяви, че Путин е готов да възобнови преговорите „без предварителни условия“. Украинският президент Володимир Зеленски отговори, че Киев е отворен за разговори, но само при прекратяване на огъня.
Междувременно руският външен министър Сергей Лавров представи условията на Москва – включително международно признаване на анексираните територии, „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна, както и отказ от членство в НАТО. Тези условия са несъвместими с позицията на САЩ и Украйна.
Нов фокус: 100 дни за мир?
На 1 май вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че съществува „много голяма разлика“ между позициите на двете страни, но администрацията на Тръмп ще се концентрира върху усилията за прекратяване на войната в рамките на следващите 100 дни.