Брутният външен дълг на България – включващ публични и частни задължения – възлиза на 48,675 млрд. евро към края на март 2025 г., сочат най-новите предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение от 3,806 млрд. евро (8,5%) спрямо същия месец на миналата година. Дългът се равнява на 44,5% от прогнозния БВП на страната.
- Реклама -
Разпределение по срок и сектори:
- Краткосрочните задължения възлизат на 9,317 млрд. евро (19,1% от дълга, 8,5% от БВП), като нарастват с 10,1% на годишна база.
- Дългосрочният дълг е 39,358 млрд. евро (80,9% от дълга, 36% от БВП), което е ръст от 8,1% спрямо март 2024 г.
- 61,3% от дълга е с матуритет над 1 година, а 78,9% е деноминиран в евро (спад спрямо 80,5% година по-рано).
По институционални сектори:
- Държавно управление: 12,501 млрд. евро (11,4% от БВП), ръст от 16,2% спрямо март 2024 г.
- Централна банка: 1,938 млрд. евро (1,8% от БВП), спад от 3,7%.
- Други парично-финансови институции: 8,968 млрд. евро (8,2% от БВП), ръст от 25,3%.
- Други сектори: 12,319 млрд. евро (11,3% от БВП), ръст от 1,7%.
Вътрешнофирмено кредитиране:
Съставлява 12,948 млрд. евро (11,8% от БВП), с годишен ръст от 1%. Това остава най-големият компонент на външния дълг – 26,6% от общия размер, макар и с лек спад спрямо 28,6% година по-рано.
Данните показват устойчива тенденция към растеж както на държавните, така и на частните външни задължения, като всички основни компоненти (без Централната банка) отчитат нарастване.