Водещият на предаването „Контра“ Страхил Ангелов остро разкритикува реакцията на българските управляващи и част от медиите по повод новите доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), публикувани вчера. Той категорично заяви, че документите са всичко друго, но не положителни, както се внушава от официалната власт.
„В т.нар. от оруелците ‘положителни’ доклади няма нищо положително! Написаното от чиновниците звучи тревожно. Не е ясно на какво точно се радват евролунатиците у нас“, заявява Ангелов.
Според Ангелов, ако се прочетат внимателно заключенията на ЕЦБ, се вижда, че България не е подготвена за еврозоната, а влизането в нея на този етап крие сериозни икономически и институционални рискове.
„Докладът на ЕЦБ е по-скоро предупредителен, отколкото положителен“, подчертава Ангелов и изрежда 20 конкретни точки, които според него доказват, че реалната ситуация в страната е нестабилна, а конвергенцията с еврозоната – силно съмнителна.
Ето 20 точки от единия доклад, този на ЕЦБ, които дори написани на брюкселски език, звучат плашещо:
1) Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2) Степента на финансово посредничество в България остава ДОСТА НИСКА в сравнение със средната за еврозоната;
3) Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални излишъци, оттогава бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 г. ОТНОВО СЕ ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, възлизаше на 5,2% от БВП, което се дължеше най-вече на влошаването на структурното салдо с 4,5% от БВП.
4) Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.
5) Тези тенденции сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на икономиката и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от завишените оценки на недвижимите имоти.
6) И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има предвид обаче високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7) Дългосрочната безработица представлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
8) Българската икономика остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите стоки поради високата си енергоемкост и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.
9) БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително ПО-НИСКИ, отколкото в еврозоната;
10) Почасовите разходи за труд в България са все още НАЙ-НИСКИТЕ в ЕС. Затова нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
11) ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване. Тя може също така да възпрепятства възможността на България да прилага мерки по паричната политика.
12) Редица институционални показатели сочат необходимост от подобряване на качеството на работа на институциите и управлението в България, като през последните десетилетия се наблюдава ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13) Необходими са активни мерки на политиката на пазара на труда, за да се повиши квалификацията на работната сила, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите обществени слоеве и да се смекчи ефекта от намаляването на населението в трудоспособна възраст.
14) Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за БЕЗПОКОЙСТВО, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.
15) България през октомври 2023 г. бе включена в „СИВИЯ СПИСЪК“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение и трябва да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF);
16) България е важно да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).
17) Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за ускоряването на потенциалния растеж. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно намаляване на КОРУПЦИЯТА, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и за подобряване на образователната система.
18) България кандидатства за национална клауза за дерогация, която ще ѝ позволи да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разходи за отбрана.
19) Тези прогнози показват НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!