Всяко покачване на инфлацията в България в резултат на приемане на еврото ще е незначително и краткотрайно, каза управителят на Българската народна банка Димитър Радев пред MNI, като добави, че лихвените проценти както в България, така и в зоната на единната валута са близки до неутралните.
Годишната инфлация достигна 4% през март поради промените в административно определяните цени и прекратяването на свързаните с пандемията мерки, преди да спадне през април близо до референтния лихвен процент от 2.8%, използван от Европейската централна банка за оценка на ценовата стабилност, въпреки че лихвените проценти намаляха. Оттогава основният лихвен процент на БНБ бе понижен допълнително до 2.07%, при годишна инфлация тази година средно около 3.6%, според прогнозите на Евростат от май.
„Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се определя главно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване“, каза Радев в интервю, след като миналата седмица ЕЦБ даде зелена светлина на България да стане 21-вата държава, която ще използва еврото от 1 януари 2026 г. „Предвид значителната реална конвергенция, която вече е постигната с еврозоната, рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък.“
Радев се съгласи с изявленията на служители на ЕЦБ, че макар оценките за неутралния или естествения лихвен процент могат да варират, сегашните краткосрочни лихвени проценти в еврозоната са близки до това ниво – ситуация, която е валидна и за България.
„През последния инфлационен период се наблюдаваше значително разминаване между двата процента, като реалният лихвен процент падна много под естественото си равнище, което е сигнал за облекчаване на паричните условия. Тази разлика обаче постепенно изчезна и от средата на 2024 г. двата лихвени процента се оценяват като съгласувани до голяма степен.“