Националният филмов център съобщи, че Атанас Киряков, знаков български документалист, е починал внезапно. Роден през 1939 г. във Варна, той е оставил зад себе си над 150 филма – документални и научнопопулярни – и е сред най-награждаваните български автори в жанра.
- Реклама -
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си създава творби като: „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „Горяни“, „И в Рая има Ад“, както и игралния филм „Бартер“ (2015), вдъхновен от неговия документален „Омагьосан от морето“.
След 1990 г. Киряков е сред първите, които показват ужасите на комунистическите лагери и съпротивата срещу режима. Особено внимание предизвикват „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), както и филмът за горяните – „Горяни“ (2011), който разкрива трагичната съдба на първата антикомунистическа съпротива в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи активно. Завършва „На чаша вино с Милко Божков“ (2020), създава „1200 страници болка“ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „Особен поглед“ (2025) за Стефан Бочев.
🎬 „Атанас Киряков беше повече от режисьор – той беше съвестта на българското документално кино“, заявиха от Националния филмов център.
Националният филмов център съобщи, че Атанас Киряков, знаков български документалист, е починал внезапно. Роден през 1939 г. във Варна, той е оставил зад себе си над 150 филма – документални и научнопопулярни – и е сред най-награждаваните български автори в жанра.
- Реклама -
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си създава творби като: „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „Горяни“, „И в Рая има Ад“, както и игралния филм „Бартер“ (2015), вдъхновен от неговия документален „Омагьосан от морето“.
След 1990 г. Киряков е сред първите, които показват ужасите на комунистическите лагери и съпротивата срещу режима. Особено внимание предизвикват „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), както и филмът за горяните – „Горяни“ (2011), който разкрива трагичната съдба на първата антикомунистическа съпротива в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи активно. Завършва „На чаша вино с Милко Божков“ (2020), създава „1200 страници болка“ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „Особен поглед“ (2025) за Стефан Бочев.
🎬 „Атанас Киряков беше повече от режисьор – той беше съвестта на българското документално кино“, заявиха от Националния филмов център.
В предаването "Контра" доц. Георги Димов направи остра критика на състоянието на Европейския съюз, който определи като „Европа на две скорости“, белязана от „брутални...
"Силите на злото искат да попречат на регистрацията на партията на Румен Радев. Империята отвръща на удара. Няма да стане."
Това каза председателят на ПП...
"Няма никакви ясни правила за строителния бранш. раздаването на инхаус поръчките на магистрала "Хемус" означава, че по най-непрозрачния начин някой чиновник или някой...