Ново изследване разкри ключова причина, поради която роботизираните роувъри често затъват в почвите на други планети и луни – прахът и пясъкът реагират различно при по-ниска гравитация.
„Трябва да вземем предвид не само гравитацията върху ровъра, но и ефекта ѝ върху пясъка,“ обяснява инженерът-механик Дан Негрут от Университета на Уисконсин–Медисън.
От първия извънземен роувър през 1970 г. до днес инженери проектират машини, способни да работят в сурови условия, като вземат предвид по-ниската гравитация на Луната и Марс. Досегашните тестове обаче пренебрегвали факта, че самият реголит – прахът и пясъкът на тези тела – се държи по-меко и „пухкаво“ в такива условия, което намалява сцеплението и увеличава риска от засядане.
Екипът на Негрут използвал физическия симулационен двигател „Проект Хроно“, за да пресъздаде движението на роувърите в различни гравитационни среди. Сравнението с реални тестове на пясъчни повърхности показало несъответствие, водещо до заключението, че поведението на почвата е критичен фактор, който е бил подценяван.
Исторически примери като марсохода „Спирит“, заседнал през 2009 г. в мека почва, показват колко трудно е освобождаването на затънал роувър, особено при липса на физическа намеса.
Откритието може да помогне за по-надеждния дизайн на бъдещи изследователски машини и да намали риска от провал на мисии поради затъване в прах или пясък.
„Гордея се, че университетска лаборатория успя да създаде софтуер с индустриална мощност, който вече се използва от НАСА,“ казва Негрут.