На 27 август, по повод Националния ден на Молдова, Кишинев прие високопоставена европейска делегация, включваща Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и Доналд Туск, която потвърди подкрепата си за суверенитета на страната и проевропейския ѝ курс. Тази безпрецедентна и изключително символична визита се състоя в критичен момент: Молдова е изправена пред решаващите парламентарни избори на 28 септември, чиито последствия надхвърлят националните рамки.
Предизборната кампания, проведена между 29 август и 26 септември, очерта дълбоката преорганизация на вътрешните разделения – между проевропейски и проруските сили – и на външните, в контекста на войната в Украйна и опитите на Москва за намеса. Гласуването, организирано по пропорционална система с праг от 5% за партии, 7% за коалиции и 2% за независими кандидати, ще определи състава на 101-местния парламент.
Реорганизация на партийния пейзаж
С наближаването на парламентарните избори, политическата сцена в Молдова претърпя дълбока трансформация, белязана с ерозията на традиционните опорни точки и появата на нови партийни констелации. Историческите разделения — про-румънски срещу про-руски, а по-късно проевропейски срещу про-руски — показват пропускливостта между въпросите на идентичността и външнополитическата ориентация.
Проевропейската формация на президента Мая Санду — Партията на действието и солидарността (ПАС) — остава доминиращата политическа сила в страната. На предишните избори през юли 2021 г. тя спечели 52,8% от гласовете и 63 депутати, създавайки условия за стабилно мнозинство около президентската програма.
Срещу тях се изправят две проруско ориентирани блокове: Патриотичният блок, оглавяван от бившите президенти Игор Додон и Владимир Воронин, и движенията, свързани с олигарха Илан Шор. Последният беше изключен от изборите заради незаконно финансиране — решение, приветствано и от Европейския съвет, наложил санкции на седем лица и три структури, близки до Шор.
Проевропейски ориентираният блок „Алтернатива“, воден от кмета на Кишинев Йон Чебан и други фигури, се стреми да заеме прагматична позиция „нито Русия, нито Запад“, но понесе удар, когато Чебан не беше допуснат в Румъния и Шенген по съображения за сигурност.
На периферията стои формацията „Нашата партия“ на Ренато Усати, която играе популистката и антикорупционна карта, но трудно превръща локалната си популярност в национален успех.
Икономическа стагнация и вътрешна поляризация
Молдова се отправя към изборите в условия на икономическа стагнация. Според Световната банка, след свиване от 4,6% през 2022 г., БВП нарасна с 1,2% през 2023 г. и едва 0,1% през 2024 г. Страната беше ударена от инфлация от почти 30% и енергийна криза в Приднестровието.
Емиграцията остава огромен проблем — над един милион молдовци живеят и работят в чужбина, а всяка година между 35 000 и 40 000 души напускат страната.
На институционално ниво съдебната реформа остава незавършена. Арестът на олигарха Влад Плахотнюк на 24 юли 2025 г. бележи важна стъпка в борбата с корупцията. В същото време напрежението с автономния регион Гагаузия се засилва след осъждането на бившия му губернатор Евгения Хуцул за незаконно финансиране от Русия.
Заключение
В този контекст изборите през септември няма да бъдат просто демократичен тест, а момент на истината за страна, разкъсвана между европейски амбиции, икономически реалности и вътрешни напрежения.
Анализ на Флорент Парментиер за Френски институт за международни отношения (IFRI). Парментиер е доктор по политически науки, генерален секретар на института CEVIPOF — Sciences Po.