Смяната на часа идва: Връщаме стрелките назад

Исторически произход на смяната на времето

Идеята за сезонна промяна на часа се появява още през 1784 г., когато Бенджамин Франклин я предлага полунашега, за да насърчи пестенето на свещи. Въпреки че тогава това звучи по-скоро като хумористично предложение, идеята постепенно набира популярност. Много по-късно, през 1916 г., Германия решава да я приложи на практика, по време на Първата световна война, с цел да се пести енергия и да се използва по-добре дневната светлина. След това примерът бързо е последван и от други държави. Много по-късно, през 1916 г., Германия прилага тази практика за първи път по време на Първата световна война. Основната цел тогава е икономия на енергия, тъй като обществото търси начини да използва дневната светлина по-ефективно. Оттам нататък идеята бързо се разпространява и в други държави.

Продължаващият дебат в Европейския съюз

През последното десетилетие обаче, все повече хора и институции поставят под съмнение необходимостта от смяната на времето. Например, през 2019 г. Европейският парламент гласува за премахване на практиката, като предлага всяка държава сама да избере дали да остане на лятно или зимно часово време.

Първоначално решението трябваше да влезе в сила през 2021 г., но заради пандемията и липсата на консенсус между страните, процесът бе отложен за неопределено време.
Днес, през 2025 г., дискусиите продължават, а Испания дори настоява за окончателно прекратяване на сезонните промени от 2026 г..

Въпреки това, България засега запазва досегашния режим и продължава да мести стрелките два пъти годишно – през март и октомври.

„Сезонната промяна все по-често се поставя под въпрос, тъй като влияе на здравето и ефективността на хората,“ коментират анализатори от Европейската комисия.

Влияние върху организма

Макар че на пръв поглед промяната изглежда безобидна и дори приятна – все пак печелим един час сън, реалността е малко по-различна.
Според медицински изследвания, дори един час разлика може да разстрои биологичния часовник, а адаптацията често отнема между два и пет дни.

От една страна, има и положителни ефекти:

• по-добро използване на дневната светлина сутрин;
• възможност за икономия на енергия;
• повече естествена светлина в първите часове на деня.

От друга страна обаче, негативните ефекти не са за подценяване:

• нарушен сън и понижена концентрация;
• повишена умора и раздразнителност;
• по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти в първите дни;
• по-чести прояви на депресия и тревожност при чувствителни хора.

Така, макар и да звучи като дребна промяна, смяната на часа оказва реално влияние върху организма – особено при хора с натоварен график или хронични заболявания.

Практични съвети за по-лесна адаптация

За да се справите по-леко със смяната на часа, започнете подготовката няколко дни по-рано.
На първо място, опитайте се да лягате и ставате с 10–15 минути по-рано в дните преди промяната.
Освен това, излагайте се на естествена светлина сутрин, тъй като тя помага на организма да регулира циркадния ритъм.

Също така е препоръчително да ограничите кофеина и екраните вечер, защото те потискат производството на мелатонин, хормона на съня.
Поддържайте редовен режим на хранене и избягвайте тежки вечери, особено в късните часове.
И не на последно място – лека физическа активност през деня ще ви помогне да се уморите естествено и да спите по-добре.

„Дори един час разлика може да повлияе на тялото, особено при хора с хронични заболявания. Най-доброто, което можем да направим, е да дадем време на организма си да свикне,“ съветват лекарите.

Ще отпадне ли смяната на времето?

Към днешна дата темата остава отворена – както на европейско, така и на национално ниво.
Ако Европейският съюз все пак реши да премахне практиката, България вероятно ще избере постоянно лятно време, тъй като по-дългите вечери се възприемат като по-удобни за работа и отдих.

Дотогава обаче – в неделя, 26 октомври 2025 г., не забравяйте да върнете стрелките с един час назад и да посрещнете новия ритъм с усмивка.