Европейският съюз се подготвя за едно от най-спорните решения в своята съвременна финансова история. Според документ, до който Reuters е получила достъп, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изпратила писмо до държавите членки, в което представя три варианта за финансиране на Украйна през следващите години. Предложенията ще бъдат обсъдени на срещата на върха на ЕС на 18–19 декември и вече създават сериозни политически вълнения.
- Реклама -
Фон дер Лайен подчертава необходимостта от бързо решение, като посочва, че ЕС трябва да действа решително.
„Не можем да позволим на Украйна да остане без финансова подкрепа през 2026–2027 г.“, се казва в документа.
Най-обсъжданият вариант включва използването на замразените руски активи, държани в Euroclear, като обезпечение за голям заем към Киев. Другите два предвиждат общ заем на ниво ЕС или индивидуални заеми от страните членки, които впоследствие могат да бъдат превърнати в грантове. Но именно моделът, базиран на руските активи, се откроява като най-мащабен – и най-спорен.
По данни на документа финансовите министри на ЕС са изразили подкрепа за този механизъм, тъй като той би позволил да се осигурят до 140 млрд. евро за две години, без това да увеличи националните дългове. Финландският министър на финансите Риика Пурра заявява:
„Това е единственият вариант, който има достатъчна огнева мощ и ограничава натоварването върху нашите национални бюджети.“
Предложението предвижда ЕС да замени руските парични средства, държани в Euroclear, с облигации AAA с нулев купон, емитирани от Европейската комисия. Получените средства ще бъдат преведени в Украйна, а страната ще трябва да погаси кредита само ако в бъдеще получи репарации от Русия. Това на практика превръща заема в грант, маскиран зад сложна финансова архитектура.
Тук обаче започват и сериозните притеснения. Белгия – държавата, в която е регистрирана Euroclear – предупреждава, че подобна операция може да доведе до съдебни дела от страна на Русия, ако Москва реши да атакува правомерността на замразяването и трансформирането на активите. Белгийска позиция, цитирана в Reuters, гласи:
„Компанията може да понесе правни щети, ако Русия спечели дело. Нуждаем се от гаранции от другите държави членки.“
Затова Брюксел настоява страните от ЕС предварително да поемат ангажимент да осигурят необходимите средства за покриване на евентуални съдебни задължения към Москва – и то в рамките на само три дни. Това условие ясно показва колко рискована и чувствителна е инициативата от гледна точка на международното право.
Докато Европейският съвет наближава, държавите членки са изправени пред труден избор. От една страна, предложението може да осигури безпрецедентен финансов ресурс за Украйна в момент на стратегическа нужда. От друга, то може да постави ЕС в нова правна и политическа реалност, чиито последици трудно могат да бъдат предвидени.
Както отбелязва европейски дипломат, цитиран от Reuters:
„Това решение може да укрепи Украйна, но и да отвори кутията на Пандора за международното финансово право.“
Европейският съюз се подготвя за едно от най-спорните решения в своята съвременна финансова история. Според документ, до който Reuters е получила достъп, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изпратила писмо до държавите членки, в което представя три варианта за финансиране на Украйна през следващите години. Предложенията ще бъдат обсъдени на срещата на върха на ЕС на 18–19 декември и вече създават сериозни политически вълнения.
- Реклама -
Фон дер Лайен подчертава необходимостта от бързо решение, като посочва, че ЕС трябва да действа решително.
„Не можем да позволим на Украйна да остане без финансова подкрепа през 2026–2027 г.“, се казва в документа.
Най-обсъжданият вариант включва използването на замразените руски активи, държани в Euroclear, като обезпечение за голям заем към Киев. Другите два предвиждат общ заем на ниво ЕС или индивидуални заеми от страните членки, които впоследствие могат да бъдат превърнати в грантове. Но именно моделът, базиран на руските активи, се откроява като най-мащабен – и най-спорен.
По данни на документа финансовите министри на ЕС са изразили подкрепа за този механизъм, тъй като той би позволил да се осигурят до 140 млрд. евро за две години, без това да увеличи националните дългове. Финландският министър на финансите Риика Пурра заявява:
„Това е единственият вариант, който има достатъчна огнева мощ и ограничава натоварването върху нашите национални бюджети.“
Предложението предвижда ЕС да замени руските парични средства, държани в Euroclear, с облигации AAA с нулев купон, емитирани от Европейската комисия. Получените средства ще бъдат преведени в Украйна, а страната ще трябва да погаси кредита само ако в бъдеще получи репарации от Русия. Това на практика превръща заема в грант, маскиран зад сложна финансова архитектура.
Тук обаче започват и сериозните притеснения. Белгия – държавата, в която е регистрирана Euroclear – предупреждава, че подобна операция може да доведе до съдебни дела от страна на Русия, ако Москва реши да атакува правомерността на замразяването и трансформирането на активите. Белгийска позиция, цитирана в Reuters, гласи:
„Компанията може да понесе правни щети, ако Русия спечели дело. Нуждаем се от гаранции от другите държави членки.“
Затова Брюксел настоява страните от ЕС предварително да поемат ангажимент да осигурят необходимите средства за покриване на евентуални съдебни задължения към Москва – и то в рамките на само три дни. Това условие ясно показва колко рискована и чувствителна е инициативата от гледна точка на международното право.
Докато Европейският съвет наближава, държавите членки са изправени пред труден избор. От една страна, предложението може да осигури безпрецедентен финансов ресурс за Украйна в момент на стратегическа нужда. От друга, то може да постави ЕС в нова правна и политическа реалност, чиито последици трудно могат да бъдат предвидени.
Както отбелязва европейски дипломат, цитиран от Reuters:
„Това решение може да укрепи Украйна, но и да отвори кутията на Пандора за международното финансово право.“
Съветът на Европейския съюз прие днес законодателни промени, които забраняват на европейските партии и политически фондации да получават членски внос или каквито и да...
Димитър Димитров – Херо е новият старши треньор на Ботев Пловдив. Един от най-титулуваните български специалисти подписа 2-годишен договор с „жълто-черните“.
Трикратният шампион на България...
Разследване на КРИК и други независими сръбски медии показва как фигури от организираната престъпност, хулигански групировки и частни охранителни структури активно участват в проправителствените...