Народното събрание отхвърли референдума за еврото на 3 декември 2025 г., предизвиквайки остра обществена реакция и протести. Според политическия анализатор проф. Захари Захариев, председател на фондация „Славяни“, този акт е поредното доказателство за огромната пропаст между политическия елит и българския народ.
В телевизионно интервю проф. Захариев коментира резултатите от анкета по темата, в която 89% от над 730 участници не одобряват решението на парламента, докато едва 8% го подкрепят. „Аз определено не одобрявам. Отношението на Народното събрание към този референдум минава под знака на отношението на българския парламентаризъм към волята, желанието и очакванията на народа“, заяви той. Според него това е в „крещящо противоречие“ с над 35-годишните заклинания за изграждане на гражданско общество в България.
Професорът подкрепи и кратката позиция на президентството, че „парламентът не иска да чуе гласа на народа“. Той отбеляза, че институцията все по-малко заслужава името си „Народно събрание“, тъй като действията ѝ не изразяват народната воля.
Проф. Захариев изрази задоволство от факта, че на последвалите протести са присъствали предимно млади хора. „Това показва, че все пак здравословното състояние на българската нация не е толкова трагично и печално, колкото се опитват да ни внушат някои политици“, коментира той. Според него управляващите трябва да си припомнят, че са „слуги на този народ“.
Анализаторът цитира и реакции в световната преса, като френския „Лю Монд“, който определя протеста като „най-големият от години“, под който гражданите скандират „мафия“, и германската обществена телевизия, която го описва като „протест срещу бюджет, който прикрива корупцията“. Според Захариев тези оценки отразяват точно българските реалности и показват, че „хората се събуждат“.
Той посочи като причина за липсата на страх у управляващите „тоталното разделение в българското общество на самоопределили се и окопали се в своите позиции политически елити и масата от българския народ“. Този разлом, по думите му, „не вещае нищо добро“.
Особено парадоксална е ситуацията с „Продължаваме промяната – Демократична България“, които инициираха протеста, но в пленарна зала гласуваха против референдума. Захариев коментира оставката на председателя на Контролния съвет на „Продължаваме промяната“ Александър Русанов, който заявява: „Разочарован и омерзен съм. Прекрасната фасада, зад която се крият подмолни цели, не е и никога няма да бъде дом на борбата за чиста и свята република“.
Според анализатора подобни настроения има сред избирателите на всички управляващи сили, които са обединени повече от интереси, отколкото от волята на народа. Той се съгласи с коментара на Татяна Дончева, че „управляващите напоследък непрекъснато натискат педала на нахалството“.
Като контрапункт на българската политическа действителност проф. Захариев, който наскоро се е завърнал от Китай, представи китайския прагматизъм. Той отбеляза над 70-годишните дипломатически отношения между двете страни, както и организираните от фондация „Славяни“ и Националната асоциация „Един пояс, един път“ българо-китайска бизнес среща с 28 големи корпорации и среща на побратимени градове през септември 2025 г.
Професорът обясни, че заради войната в Украйна се отваря възможност за нов маршрут от инициативата „Един пояс, един път“, който да мине през Централна Азия, Каспийско море, Грузия и чрез фериботна връзка да стигне до Бургас, а оттам към Централна и Западна Европа. „Открива се нова възможност за България да намери своето място като изключително важен център“, подчерта той.
Захариев сподели и впечатления от Четвъртия пленум на 18-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, където са приети насоките за 15-ия петгодишен план с хоризонт до 2035 г. Ключов момент в него е, че редом с икономиката трябва да се развива и социалната инфраструктура, осигуряваща по-високи заплати и социална сигурност. Философията на китайския лидер Си Дзипин, че „всички сме в една лодка“, цели да разбие статуквото на държави от първа и втора категория, намирайки все по-голяма подкрепа в света.
Връщайки се към българската политическа ситуация, проф. Захариев отбеляза, че всички партии в парламента се страхуват от избори. По думите му дори в ГЕРБ се обсъжда дали да не се предизвикат предсрочни избори сега, тъй като след няколко месеца, особено след влизането в еврозоната, доверието към тях може да е значително по-ниско. Основен фактор в тези сметки е и евентуалният нов политически проект на президента Румен Радев. „Ако те сега направят изборите по-скоро, просто Радев изпада в цайтнот“, анализира Захариев, допълвайки, че протестиращото общество може да потърси своя изразител в лицето на нова политическа сила.