На 28 януари 1986 година историята на НАСА е белязана от може би най-кошмарната катастрофа в летописа на космическите изследвания. За разлика от други трагични инциденти като тези с „Аполо 1“, „Союз 1“ или „Союз 11“, гибелта на совалката „Чалънджър“ се разиграва пред погледите на милиони зрители в реално време. Този момент променя завинаги общественото възприятие за космонавтиката.
Обикновено широката общественост проявява известна апатия към космическите мисии, освен ако не става въпрос за нещо изключително. Хората рядко следят развоя на полетите със затаен дъх, но случаят с „Чалънджър“ е различен заради амбициозната програма „Учител в космоса“, обявена от президента на САЩ Роналд Рейгън през август 1984 година.
Замисълът на инициативата е вдъхновяващ – обикновени граждани, в случая учители, да летят на борда на совалките, за да се върнат по-късно в класните стаи и да разпалят искрата на науката у децата. Криста Маколиф е избрана да бъде първият гражданин на САЩ, който ще полети в космоса, без да е професионално свързан с пилотираната програма на НАСА. Тя е възприета не просто като астронавт, а като символ на достъпния космос за всеки мечтател. Майката на Криста, Грейс Кориган, по-късно споделя, че до момента на аварията се е вярвало, че совалките са „по-безопасни дори от пътнически самолет“.
Денят на трагедията започва в условията на необичаен студ. Когато на 28 януари „Чалънджър“ стартира с екипаж, включващ командир Френсис Скоби, пилот Майкъл Смит, Криста Маколиф и специалистите Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Грегъри Джарвис, нищо не предвещава ужаса, който ще последва. Гласът на НАСА в този момент е репортерът Стийв Несбит.
„Беше много студен ден и хората определено забелязаха леда на стартовата площадка“, спомня си по-късно Несбит. Той отбелязва, че в контролната зала не е имало дискусия за О-пръстените, които впоследствие са идентифицирани като причина за инцидента.
Разследванията по-късно разкриват, че рисковете при експлоатацията на твърдогоривните ускорители при ниски температури са били известни години преди катастрофата. Въпреки знанието за възможно структурно увреждане на О-пръстените, опасността е била пренебрегната, тъй като совалките са летели безпроблемно до този момент. Подобно пренебрегване на рискове – падащи отломки, увреждащи плочките – води и до трагедията със совалката „Колумбия“ през 2003 година.
Полетът на „Чалънджър“ протича нормално до фаталната 73-та секунда, когато двигателите работят на пълна тяга. Тогава зрителите по целия свят стават свидетели на експлозията. В командната сграда обаче коментаторът Несбит първоначално не забелязва визуално катастрофата, тъй като следи данните на екрана си. „Височина девет морски мили, разстояние от обхвата на стартовата площадка седем морски мили“, съобщава той, докато совалката вече не съществува.
Ситуацията се променя мигновено, когато колега възкликва: „Какво беше това?“. Несбит поглежда видеоизлъчването и вижда кълбото дим. „Нещо не е наред“, казва си той, но професионалният дълг изисква да запази самообладание. В контролния център настъпва шок и тишина. Изминават 15 дълги секунди преди Несбит да направи първото официално съобщение, което остава в историята:
„Контролерите на полета наблюдават много внимателно възникналата ситуация. Очевидно е, че има голяма неизправност“.
Докато наблюдава как твърдогоривните ускорители летят неконтролируемо около облака прах, Несбит осъзнава вероятната гибел на екипажа, но не смее да го оповести без потвърждение. Едва 39 секунди по-късно той съобщава на смълчаната публика: „Разполагаме с доклад от служителя на полетната динамика, че совалката е експлодирала“.
Катастрофата разбива илюзиите за рутинни космически полети. Въпреки че совалките се връщат в експлоатация две години по-късно и изпълняват важни мисии като извеждането на телескопа „Хъбъл“ и изграждането на Международната космическа станция, обикновен гражданин никога повече не полита с тях до пенсионирането им през 2011 година. Дори в ерата на частната космонавтика и новите технологии, космосът остава враждебна територия, а пътят към него – всичко друго, но не и рутинен.