Съединените щати и Русия са изправени пред безпрецедентна ситуация, която може да доведе до безконтролна ядрена надпревара за първи път от епохата на Студената война. Критичният момент настъпва на 5 февруари, когато изтича ключовият договор за контрол на въоръженията „Нов СТАРТ“. Според информация на Reuters, ако Вашингтон и Москва не постигнат споразумение в последния момент, световните сили ще останат без ограничения върху арсеналите си от далекобойни ядрени оръжия – сценарий, невиждан от 1972 г., когато Ричард Никсън и Леонид Брежнев полагат основите на стратегическата стабилност.
В опит да се избегне този вакуум в сигурността, руският президент Владимир Путин предложи двете държави да запазят съществуващите лимити за ракети и бойни глави за още една година. Целта на Москва е да се спечели време за договаряне на бъдещите рамки на стратегическите отношения. Към момента обаче американският президент Доналд Тръмп не е дал официален отговор на това предложение. Неговата позиция, изразена по-рано този месец, остава лаконична: „ако изтече, значи изтича“. Тръмп настоява, че всяко бъдещо споразумение трябва да бъде заменено с „по-добър“ договор.
Ситуацията се усложнява от позицията на Вашингтон спрямо трети глобален играч – Китай. Американският президент заяви желанието си да преследва „денуклеаризация“ както с Русия, така и с Пекин. Китайското ръководство обаче категорично отхвърля идеята да се присъедини към преговори за разоръжаване на този етап, аргументирайки се, че арсеналите на САЩ и Русия все още многократно надвишават китайския потенциал.
Експертите предупреждават, че разпадането на системата от договори крие сериозни рискове. От времето на Студената война тези споразумения не само налагат числени ограничения, но и осигуряват жизненоважен канал за обмен на информация. Даря Долзикова от лондонския институт RUSI подчертава, че това е критичен механизъм за „опит да се разбере откъде идва другата страна и какви са нейните опасения и мотиви“. Без тази прозрачност, всяка страна ще бъде принудена да планира отбраната си въз основа на най-лошите предположения за противника.
Николай Соков, бивш преговарящ по въоръженията от съветска и руска страна, описва потенциалното бъдеще като „самоподдържащ се процес“, при който липсата на регулации води до дестабилизация. Историята на контрола над въоръженията, започнала с договорите между САЩ и СССР и продължила с подписването на „Нов СТАРТ“ през 2010 г. от Барак Обама и Дмитрий Медведев, ограничаваше разгърнатите стратегически бойни глави до 1550 и носителите им до 700.
Замяната на този договор с нов документ се очертава като изключително сложна задача предвид технологичния напредък. Русия вече разработи нови системи, които излизат извън дефинициите на старите споразумения, включително крилатата ракета „Буревестник“, хиперзвуковата система „Орешник“ и торпедото „Посейдон“. От своя страна Тръмп анонсира планове за космическа система за противоракетна отбрана, наречена „Златен купол“, която Кремъл тълкува като опит за нарушаване на стратегическия баланс.
Междувременно Китай продължава да разширява своя арсенал извън рамките на двустранните споразумения между Вашингтон и Москва. Според изчисления на Пентагона, Пекин вече разполага с около 600 бойни глави, като се очаква техният брой да надхвърли 1000 до 2030 г. Двупартийна комисия на американския Конгрес през 2023 г. определи ситуацията като „екзистенциално предизвикателство“, изискващо готовност за едновременен конфликт с два ядрени конкурента.
Във Вашингтон мненията са полярни. Някои политици настояват Тръмп да отхвърли предложението на Путин, за да може САЩ свободно да увеличат арсенала си. Препоръките на Конгреса включват възможността за повторно въвеждане на въоръжение на бойни глави, които са били свалени от ракети Minuteman III и Trident D5, както и връщането на стратегически бомбардировачи B-52 към ядрени мисии. Бивш високопоставен американски служител, пожелал анонимност, коментира пред Ройтерс: „Бойните глави са там. Ракетите са там. Не купувате нищо ново“.
Кингстън Райф от организацията RAND обаче предупреждава, че дори при такъв сценарий, процесът ще отнеме поне една година. Според него САЩ биха могли „приблизително да удвоят“ разгърнатите си бойни глави, докато Русия би имала капацитет да добави около 800 единици.
Пол Дийн, експерт от инициативата „Ядрена заплаха“, призовава за предпазливост и стъпки за „намаляване на риска от разточителна ядрена надпревара във въоръжаването“. Икономическият аспект също не е за пренебрегване – Бюджетният офис на Конгреса изчислява, че поддръжката и модернизацията на ядрените сили ще струва на американските данъкоплатци близо 1 трилион долара в периода между 2025 и 2034 година.
Сенаторът от Демократическата партия Ед Марки изрази опасения, че ако САЩ превишат лимитите, „Русия ще направи същото, а Китай ще използва това като още едно извинение да изградят своя ядрен арсенал“. Според него крайният резултат ще бъде надпревара, която не може да бъде спечелена.
На другия полюс е Франклин Милър, член на комисията на Конгреса, който смята, че ограниченията от 2010 г. вече не са адекватни. „Силата, до която договорът ограничаваше САЩ през 2010 г., не е достатъчна, за да се справи с Русия и Китай заедно“, категоричен е той, настоявайки за увеличаване на възпиращия потенциал.
В Москва настроенията също са за изостряне на тона. Бившият президент Дмитрий Медведев, който лично подписа „Нов СТАРТ“, определи Тръмп като непредсказуем и заяви пред вестник „Комерсант“: „Русия е подготвена за всякакво развитие. Новите заплахи за нашата сигурност ще бъдат бързо и твърдо отблъснати“.