Политическата обстановка в страната навлезе в нова фаза след новината, че Румен Радев подаде оставка като президент. Този ход незабавно активизира социологическите агенции и политолозите, които започнаха ожесточен спор относно потенциалния мащаб на електоралната подкрепа за неговия бъдещ проект на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Въпреки множеството спекулации, към момента липсват категорични данни за височината на тази потенциална политическа вълна.
Ситуацията е безпрецедентна, въпреки наситения изборен календар. Политологът Димитър Ганев отбелязва: „Отдавна не е имало толкова непредсказуеми избори, въпреки че това са 8-ите за последните 5 години“. Според експерта прогнозирането е затруднено от спецификата на подкрепата за бившата държавна глава.
„Електоратът на Радев е флуиден. В кампанията може да бъде потопен и да отиде на своя минимум, може и да се надигне вълна към потенциал, който не сме мерили“, посочва Ганев. Той подчертава един критичен феномен, познат на изследователите – „електоралната вълна се пали обикновено в последните дни на кампанията“. Ганев цитира данни от екзитполове, които разкриват наличието на така наречената „сляпа точка“ за социолозите. При появата на нови политически играчи, до над 20% от избирателите вземат своето решение буквално в последните дни – от сряда до неделя преди вота.
Анатомия на изборните вълни в най-новата история
Анализът на последните 36 години – от падането на комунизма насам – показва наличието на четири големи електорални вълни. Моделът при всички тях е сходен: гневни избиратели, които упражняват наказателен вот „против“ предходните управляващи и „за“ нещо ново. Магнитът обикновено са неизхабени, харесвани лица с ясни послания срещу статуквото. Правилото сочи, че както вълната идва бързо, така и отливът на доверие следва неизбежното разочарование.
Въпреки еуфорията след свалянето на Тодор Живков, на изборите за Велико народно събрание през 1990 г. и на парламентарния вот през 1991 г. не се наблюдаваха масивни вълни. Първият значим пик бе регистриран през 1994 г., когато след управлението на кабинета „Беров“ и последвалата неуправляемост, БСП спечели убедително с над 2,2 милиона гласа (43,4%). Тогава социалистите заложиха на младия лидер Жан Виденов и обещания за стабилност при активност над 75%.
Вълната „Костов“ и пътят към Европа
Втората голяма вълна се формира след краха на правителството на Виденов. Периодът 1996-1997 г. бе белязан от тежка икономическа криза и хиперинфлация, стопила средната заплата до еквивалента на 5-6 щатски долара през февруари 1997 г. Масовите протести и намесата на президента Петър Стоянов доведоха до предсрочни избори на 19 април 1997 г.
Обединените демократични сили (ОДС) постигнаха резултат, определян днес като „цунами“ – 52,26% или 2 223 714 гласа. Това осигури на Иван Костов мнозинство от 137 депутати и пълен 4-годишен мандат, по време на който България пое курс към членство в НАТО и ЕС.
Феноменът „800 дни“
През 2001 г. настъпи вълната на Симеон Сакскобургготски. Изморени от двуполюсния модел и скандалите, избирателите припознаха спасител в лицето на царя. Неговите думи за „800 дни“ бяха възприети като обещание за бързо оправяне на държавата. НДСВ триумфира с 42,74% (близо 2 милиона гласа) и 120 мандата, оставяйки ОДС далеч назад с 18,08%.
Генералската аура на Борисов
Четвъртата вълна бе оглавена от Бойко Борисов. Стартирал политическата си кариера като главен секретар на МВР с рекорден рейтинг и кмет на София, той изведе ГЕРБ до победа на 5 юли 2009 г. Партията спечели близо 1,7 милиона гласа (39,72%). Катализатор за този резултат, освен недоволството от Тройната коалиция, се оказа и изказване на Ахмед Доган за „разпределянето на порциите“, което мобилизира наказателен вот в полза на Борисов.
Вълните на промяната през 2021 г.
Последните трусове в политическата система бяха свързани с появата на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП). Въпреки че спечелиха последователни избори през 2021 г., анализаторите ги разглеждат като части от една обща вълна, започнала с протестите от лятото на 2020 г. ИТН спечели вота през юли 2021 г. с 23,78%, а ПП – през ноември същата година с 25,67%.
Днес погледите са насочени към новия проект на Румен Радев. Дали той ще успее да генерира петата голяма вълна в новата ни история, ще зависи от платформата, посланията и хората в екипа му. Но най-вече, както отбелязват експертите, резултатът може да се реши в онези критични последни 4 дни преди вота, които остават „сляпа точка“ за прогнозите.