Бившият президент на Южна Корея Юн Сок-юл беше осъден на доживотен затвор за обявяването на военно положение през 2024 г., което отбеляза кулминацията на най-голямата политическа криза в страната.
Според южнокорейската информационна агенция Yonhap, съдът е произнесъл присъдата си в четвъртък, 19 февруари. Централният окръжен съд в Сеул призна Юн за виновен в ръководене на въстание по време на обявяването на военно положение. Доживотната присъда обаче е по-лека от смъртното наказание, поискано от прокурорите.
Изданието отбелязва, че съдът е заявил ясно, че обявяването на военно положение представлява въстание, тъй като бившият президент се е опитал да парализира работата на Народното събрание, като е изпратил войски в парламентарния комплекс.
Прокурорът по делото поиска смъртно наказание за Юн, твърдейки, че действията му представляват заплаха за демокрацията в страната и заслужават възможно най-тежкото наказание. В същото време Южна Корея не е екзекутирала нито един осъден на смърт затворник от 1997 г. насам, поддържайки фактически мораториум върху екзекуциите.
Бившият президент присъства на произнасянето на присъдата, която беше излъчена на живо по южнокорейската национална телевизия. Вероятно ще оспори решението на съда при обжалване.
Юн Сок-юл беше избран за президент през 2022 г., но загуби мандата си преждевременно след обявяването на военно положение през декември 2024 г., ход, който предизвика широки обществени и политически спорове. Опозиционното мнозинство в парламента започна процедура по импийчмънт, а Конституционният съд окончателно потвърди решението през април 2025 г.
Юн Сок-юл беше осъден преди това на пет години затвор за възпрепятстване на правосъдието след неуспешен опит за въвеждане на военно положение. Централният окръжен съд в Сеул го призна за виновен в използването на служители по сигурността за блокиране на изпълнението на заповед за арест по време на разследване за обявяването на военно положение. 65-годишният Юн беше признат за виновен и във фалшифициране на официални документи и нарушаване на процедурите, изисквани за въвеждане на военно положение, които по закон трябва да бъдат обсъдени на заседание на кабинета.