Безопасността в Европа и стабилността на Балканите – това бяха двете основни теми, които обсъдиха външният министър на Русия Сергей Лавров и сръбският му колега Ивица Дачич по време на визитата на Лавров в Белград.
Москва е все по-силно разтревожена от събитията в Македония, където наскоро албанските екстремисти влязоха в сблъсък с полицията, както и от ситуацията в Косово. В хода на визитата Лавров нарече „недостатъчно“ участието на ЕС в разрешаването на конфликтите на Балканите и изрази съжалението си от „менталната конфронтация“ с Русия и нейните проекти в региона.
Първоначално в центъра на посещението на руския външен министър в Белград се очертаха въпросите за двустранните отношения между Сърбия и РФ и председателството на Сърбия в ОБСЕ. Припомняме, че преди това отказът от въвеждане на антируски санкции доведе до зациклянато при отварянето на нови глави от преговорния процес по встъпването на ЕС – в частност точка 31 за съгласуването на външната политика и политиката на безопасност. Въпреки това президентът на Сърбия Томислав Николич посети Москва на 9 май. Белград продължава да е солидарен с Москва по много въпроси.
В светлината на събитията от 9-и май, Сергей Лавров и шефът на сръбското Външно министерство Ивица Дачич обърнаха специално внимание на ситуацията в Македония, където инвазията на албанските сепаратисти в нощта на 9-и срещу 10 май доведе до многобройни жертви. А и планираният за тази неделя митинг на опозицията в Скопие вече е наречен в региона „македонският Майдан“. Силите на реда са в готовност да се справят с евентуални безредици, а съседните държави затягат мерките за сигурност на границата.
„Събитията в Македония отразяват неспокойната обстановка и в други части на Балканския полуостров и ние се опасяваме, че те всъщност са израз на планирани и добре подготвени терористични акции. Затова ние сме силно обезпокоени от ставащото в Косово и в някои райони на Босна и Херцеговина. Разбира се, много ни тревожат и заявените претенции на властите в Албания за създаването на албанска държава, опираща се на идеята за „Велика Албания“, заяви Лавров.
Москва не я устройва европейската позиция по обострянето на ситуацията на Балканите. По думите на руския външен министър ЕС не трябва да заема „щраусова позиция“ и да се опитва да представи нещата така, все едно става въпрос за отделни изолирани случаи, в които не прозира никакво организирано ядро“.
„Реално се получава така, че събитията в Македония се развиват на фона на отказа на македонското правителство да се присъедини към политиката на санкции към Русия и на фона на активната поддръжка от страна на Скопие на плановете за строежа на газопровода „Турски поток“, против който се обявяват много политици в Брюксел и зад Океана. Ето защо не можем да се отървем от усещането, че между тези неща се наблюдава някаква връзка“, добави Лавров..
Неговите събеседници не по-малко категорично се обявиха срещу дестабилизацията на ситуацията в Македония. Това единодушие се базира, първо, на факта, че сръбското правителство има богат опит в борбата срещу албанския екстремизъм, и, второ, че държи да реализира „Турски поток“. Обострянето на ситуацията в Македония може да се превърне в заплаха за безопасността на газовия проект.
Говорейки за доставките на руски газ през Турция, сръбският външен министър не успя да удържи емоциите си. „Ние се дразним, че когато става въпрос за „Северен поток“, всичко е разрешено, а когато става въпрос за „Южен поток“ – всичко буксува. Каним ЕС първо да се запознае с проблема на място“, заяви Ивица Дачич.