В своя профил във „Фейсбук“ майката на убития психолог Иван Владимиров изрази надежда, че синът ѝ е на по-добро място:
- Реклама -
„Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава… винаги. И винаги по трудния начин. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и вдъхновение. Приемаше предизвикателствата с усмивка и не спираше да мечтае. Вървеше смело към мечтите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, за да се върне в България и да даде най-доброто от себе си, за да учи младите хора да бъдат истински, да бъдат себе си, да бъдат победители, да вярват в доброто и да изградят правилни ценности, за да усетят красотата на битието като него. Издаде книга, с която да вдъхнови хората да видят през неговите очи колко вдъхновяващо и животопроменящо е четенето. Беше готов. Беше разперил криле за полет… и един нелеп куршум пречупи крилете му и отне светлината от очите му.
Той беше светлина за много хора. Беше мой учител, подкрепа и опора. Беше детето, с което се гордеех. Беше вдъхновяващ събеседник и продължител на мечтите ми. Беше радост, светеща радост.
Можеше да направи още толкова много. Краят дойде неочаквано и нелепо. Съзнанието ми отказва да приеме, че това е реалност.
Мило мое дете, изпращам ти цялата си обич и благодарност, че избра мен за майка и освети и осмисли дните ми. И горещо се надявам, че си на едно по-добро място. Нека е мир и светлина на душата ти. Не остави дете, но остави следа. И сме много тези, които ще те носим в сърцето си.“
В своя профил във „Фейсбук“ майката на убития психолог Иван Владимиров изрази надежда, че синът ѝ е на по-добро място:
- Реклама -
„Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава… винаги. И винаги по трудния начин. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и вдъхновение. Приемаше предизвикателствата с усмивка и не спираше да мечтае. Вървеше смело към мечтите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, за да се върне в България и да даде най-доброто от себе си, за да учи младите хора да бъдат истински, да бъдат себе си, да бъдат победители, да вярват в доброто и да изградят правилни ценности, за да усетят красотата на битието като него. Издаде книга, с която да вдъхнови хората да видят през неговите очи колко вдъхновяващо и животопроменящо е четенето. Беше готов. Беше разперил криле за полет… и един нелеп куршум пречупи крилете му и отне светлината от очите му.
Той беше светлина за много хора. Беше мой учител, подкрепа и опора. Беше детето, с което се гордеех. Беше вдъхновяващ събеседник и продължител на мечтите ми. Беше радост, светеща радост.
Можеше да направи още толкова много. Краят дойде неочаквано и нелепо. Съзнанието ми отказва да приеме, че това е реалност.
Мило мое дете, изпращам ти цялата си обич и благодарност, че избра мен за майка и освети и осмисли дните ми. И горещо се надявам, че си на едно по-добро място. Нека е мир и светлина на душата ти. Не остави дете, но остави следа. И сме много тези, които ще те носим в сърцето си.“
