,,Само нашата система за ранно предупреждаване при бедствия и аварии BG Alert няма да е достатъчна.“ Това заяви Атанас Кръстанов, физик и консултант по въпроси, свързани със защита от бедствия и разработване на планове за защита от природни и индустриални бедствия, както и експерт в международни проекти, свързани с изменението на климата и създаване и прилагане на различни платформи за оценка и ранно предупреждение за възникване на бедствия.
По думите му, са забелязани редица пропуски в Националната система за ранно предупреждаване.
„Започваме да съобщаваме нещо, преди да има изградена цялостната система от данни. Такива са исторически записи къде и какво е имало, при какви условия, или да има набрана информация от наблюдения на терен, анализ на данните в реално време и пр. Нужно да има и добре разписани и отработени планове за евакуация, тренинги, да има яснота какво след какво следва, какви са хипотезите“, уточни Атанас Кръстанов.
,,Наред с това, според него, не e уточнено коя е институцията, което е отговорна за уведомяването на населението у нас. Тепърва страната ни е поискала и данни от сателитната европейска мрежа за наблюдения Коперник, която е факт от 9 години“, допълни експертът.
По думи на Кръстанов, Националната система за ранно предупреждаване за бедствия и аварии следва да се комбинира с мрежата „Коперник“, в която България участва само в различни консорциуми и проекти.
,,Започналите тестове на системата за ранно предупреждение BG Alert преди дни, които дори стреснаха клиентите на един от телекомите у нас в началото на месеца след човешка грешка от страна на ангажирания с въвеждането на системата BG Alert изпълнител, са последната брънка във всяка една система за ранно предупреждение. Започва се отзад напред“, каза Кръстанов.
Националната система за ранно предупреждение при бедствия и аварии вече беше използвана няколко пъти.
Снимка: БГНЕС