България трябва да върви по тънка линия, опитвайки се да подкрепя тайно Украйна, без да провокира Русия.
Балканската държава е била исторически повлияна от Москва. Мненията за Украйна са раздвоени сред 6,7 млн. души, много от които вярват на кремълската пропаганда. Това се твърди в материал на украинското издание Киев Индипендънт.
Новото коалиционно правителство, избрано през юни след две години на политическа безизходица, сега се опитва да пренасочи България към Киев и Запада. От 2022 г. насам София скришно доставя боеприпаси на Киев, но последното обещание за 100 бронирани машини беше първият пакет, който беше обявен публично.
Подкрепата за Украйна е в стратегически интерес на България по няколко причини, заяви българският министър на отбраната Тодор Тагарев в интервю за „Киев Индипендънт“. Русия „наруши всички международни норми“ и „разрушава международната архитектура за сигурност“.
„Първо, това е морално задължение да се помогне на жертвата на агресия“, каза Тагарев. „Но също така е в наш стратегически интерес Украйна да удържи руската агресия и да успее да възстанови своя суверенитет и териториална цялост. Това е от ключово значение за стабилността в Европа – особено за Източна Европа в Черноморския регион“.
Ще бъде трудно за България да се откъсне от Русия, чиято пропаганда е влиятелна във вътрешната политика на държавата и сред обществото. Действащият президент Румен Радев е проруски настроен.
Военният министър каза, че има политици, които се противопоставят на даването на оръжия на Украйна, твърдейки, че се опитват да постигнат по-бързо мир, въпреки че този аргумент е безсмислен.
България също така е силно зависима от руския петрол.
Някои българи все още гледат на Русия като на сила, която е освободила страната им от Османската империя през XIX век. Разказите на Кремъл се „приемат доста благосклонно от значителна част от населението“, но това се променя.
„Все по-голям брой българи подкрепят Украйна“, твърди Тагарев. „Непровокираната агресия на Москва изглежда е била сигналът за събуждане, от който страната му се е нуждаела“.
България е добър приятел с богатите си запаси от съветско оръжие и голямата си отбранителна промишленост.
По време на първото си публично посещение в България през юли президентът Володимир Зеленски се скара на Радев заради противопоставянето му на въоръжаването на Украйна за това, което той определи като „конфликт“.
През юли Радев отвърна на удара, като заяви пред журналисти, че Киев „настоява да води война“, докато „Европа плаща за всичко“.
Посолството на Украйна в София реагира на коментара, като призова Радев да не повтаря руската пропаганда. Българският министър-председател Николай Денков също го упрекна, като заяви, че той не отразява позицията на ЕС и НАТО – България е член и на двете.
Тагарев заяви, че забележките на президента няма да повлияят на подкрепата от страна на България, която е парламентарна република. Това означава, че правителството отговаря за отбраната, сигурността и външната политика, а не президентът.
„Всичко това е в нашите ръце – на кабинета, а сега кабинетът се разграничава значително от позицията на президента“, каза военният министър и добави, че правителството „наистина“ не обсъжда с президента Радев военната помощ, която изпраща на Украйна.
Получаването на помощта от България е важно, особено сега. Американската подкрепа е застрашена от безизходица в Камарата на представителите, а проруските премиери на Словакия и Унгария налагат вето на подкрепата на ЕС за Украйна.
От замърсяването на морето със стотици мини в началото на пълномащабната война до провеждането на редовни и непредсказуеми военноморски учения, Русия е представлявала значителна заплаха за черноморските съседи на Украйна.
Сега България е изправена пред два проблема, свързани с Черно море – продължаващите учения на Русия, които застрашават териториалната цялост на балканската държава, и плаващите мини.
Откакто излезе от споразумението за Черноморската инициатива за зърно през юли, Русия използва военноморските учения, за да блокира украинския износ на зърно. При продължаващите в близост руски учения част от икономическата зона на България в Черно море остава частично блокирана.
„Така че едно е, че на практика блокира движението, защото съобщава: „опасно е, тук правим бойни стрелби, затова не преминавайте“, каза Тагарев.
„Това е установена практика, ако продължи няколко дни, максимум. Но Русия затваря този район на Черно море вече три месеца, което очевидно е неприемливо“, добави ръководителят на министерството на отбраната.
През август руски военен кораб стреля предупредително по товарен кораб в югозападната част на Черно море, покрай Украйна.
България заяви, че обсъжда със съюзниците от НАТО продължаващата частична блокада на икономическата ѝ зона от страна на Русия, но все още не е издала решение. Въпреки провокацията Тагарев заяви, че тя все още „не е пряка заплаха за територията на България, но крие различни рискове“.
„Всичко това са рискове, които могат да доведат до жертви, и ние трябва да се справим с това – това са значителни рискове“, каза военният министър. „Така че ние не сме толкова притеснени, че Русия ще се осмели да нападне съюзник от НАТО. Притесняваме се, че някои от тези рискове могат да се материализират в материални щети или жертви“.
През октомври турското министерство на отбраната обяви тристранно сътрудничество с България и Румъния за справяне с мините, но не даде подробна информация.
Тагарев заяви, че целта е разчистването на мините „на систематична, по-стриктна основа в рамките на обединените сили на трите държави“. Малко вероятно е това да засегне водите на Украйна.
„Искаме да направим корабоплаването по-безопасно, но не искаме да даваме повод за ескалация на конфликта в Черно море“, каза министърът, като добави, че това все пак ще бъде от полза за експортната перспектива на Украйна.
След като Русия се оттегли от зърнения коридор, Киев все още изнася – макар и в много по-малки обеми.
Неподкрепата за Украйна е „катастрофална за сигурността на Словакия“, казва българският министър на отбраната
След 10 години Тагарев се завръща на поста си на министър на отбраната, за да открие, че съседката му е погълната от война, а Черноморският регион е в опасност.
„Разбира се, това е много по-голямо предизвикателство“, казва Тагарев, който за последен път е заемал поста за два месеца като част от служебното правителство на тогавашния министър-председател Марин Райков през 2013 г.
Един от ключовите му приоритети е модернизирането на армията. В страната се проведоха пет избори за две години, което означава, че има голямо изоставане от работата, която трябва да се свърши.
Проруската дезинформация също удря силно България, като военният министър наскоро заяви, че тя „сериозно засяга боеспособността на армията“.
Като най-бедната страна в ЕС, събирането на достатъчно средства за модернизиране на въоръжените сили по стандартите на НАТО е трудно. Според холандския сайт за отбранителни анализи с отворен код Oryx инвентарът на страната е доста близък до този, с който е разполагала през 1980 г. Политическата нестабилност още повече влошава ситуацията.
„Сега бюджетът се увеличава, получаваме повече пари, имаме нужда от повече въоръжение, имаме нужда от хора, обучение, инфраструктура и всичко останало“, каза Тагарев и добави, че сега има повече възможности и търсене за бърза модернизация на въоръжените сили на България.
Запитан за плановете на България как смята да достави оръжията си от съветската епоха на Украйна, министърът на отбраната каза: „Правим каквото е възможно, като основно ще доставяме от собствената си отбранителна индустрия – традиционно специализирана в производството на стрелково оръжие, леки оръжия и боеприпаси“.
„Като правителствена политика ние предоставяме възможности на компаниите да продават, а от тях зависи да подпишат договори, да намерят начини да доставят продуктите си в Украйна“, каза министърът и добави, че повечето отбранителни компании в България са частни.
Тагарев заяви, че промишленото производство и износът на България са се удвоили или утроили през миналата година „за милиард и повече евро“. Той намекна, че „предположението е, че до голяма степен това се дължи на износа на боеприпаси и материали от българските компании“.
Според доклад на „Гардиън“, който се позовава на български официални лица, София е доставила 30% от съветските нужди на Украйна от боеприпаси миналата пролет след тайно посещение на външния министър Дмитрий Кулеба.
„Отбранителната индустрия работи 24 часа в денонощието и това е най-важната подкрепа, която Украйна получава“, заяви българският министър на отбраната.
Снимка: БГНЕС
