Бившият министър на земеделието и храните в кабинета „Борисов 1“ Мирослав Найденов защити скандалната мярка с къщите за гости в сутрешния блок на bTV.
Той уточни, че най-големите опити за измами са по отношение на директните плащания, но никой не можел да упражнява 100% контрол: „Да не слагаме петно на цялата мярка за селските райони“. „Ако някой е злоупотребил тук е мястото на контролния орган да реши“.
Найденов оправда Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с това, че оттам минавал най-голям дял от европейските пари. А там където имало огромен финансов поток възможно било „да има и опити за злоупотреби”.
Запитан не са ли подозирали в ДФЗ за злоупотребите, той призна, че сигурно са, но трябвало да се „правят оценки на риска“. Според него трябвало да се установи дали има “системна грешка” или “човешка намеса” в определянето на критериите за проектите.
„Фактите обаче показват, че има пропуск“, призна ексминистърът на ГЕРБ.
Мирослав Найденов обаче отказа да критикува действащия шеф на земеделското ведомство Румен Порожанов, за чиято оставка се настоява от опозицията покрай скандала с къщите за гости.
„Това, което видях в медиите, че има и призовка за министър Порожанов – нищо засега не мога да кажа“.
Запитан дали има конфликт на интереси с къщата на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, той обясни, че за да се твърди това, трябвало да се докаже, че къщата за гости е негова, когато е бил член на управителния съвет на ДФЗ.
Единствено относно оставката на зам.-шефа на фонд „Земеделие“ Иванка Мизова той каза, че тя е била правилна, понеже тя нямаше никакво право да бъде консултант по проект.
Мирослав Найденов призна, че виновните трябва да бъдат открити: „Ако не се изчистят системните проблеми, то оставките на този или онзи няма да решат проблема“.
Според него обаче всички имали достъп до Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Трябвало да се направи анализ на усвояването на средствата. Защото още през 2010 г., когато е първият прием на проект, били усвоени едва 1% от средствата, а през последната година процентът бил 46%. Затова управителният орган дори се подлагал на „натиск“ заради слабото усвояване на средствата.