Бойко Борисов се бил сетил еврокомисарката Мария Габриел да е кандидат-премиерът на ГЕРБ още преди месец. Обаче пазил в тайна поредното си гениално хрумване, за да предпази на свой ред госпожата от медийната злоба. Впрочем идеята много прилича на предишни негови кадрови просветления в женски род: Фандъкова, Цецка Цачева, Румяна Бъчварова, Цвета Караянчева, Десислава Атанасова, Деница Сачева и ред други обитателки на елитния клуб „ГЕРБ-жени“. Дамската банка кадри на г-н Борисов се оказа на практика без дъно. И не случайно й излезе име на негов политически харем. С вида си на благочестива зубрачка Мария Неделчева от село Хаджидимово, впоследствие Габриел след брака й с виден евробюрократ, отдавна е една от любимите наложници на мачото от Банкя. Тъкмо той й отвори парашута за комисар в Брюксел и я сватоса с един от вътрешните хора в братската партия ЕНП. Вътрешен човек… говори се за особен вид интимност. Сега не е изненада, че я извади като умно-красив коз, с който да надцака „умнокрасивитета“ на конкурентите си от ПП и ДБ в закучилия се покер за властта. Още повече, че те горките се хванаха на блъфовете му на печен картоиграч и си сложиха предварително картите за правителство на масата, след което той ги изигра, естествено, а те му позволиха да вземе инициативата в свои ръце. Но изненадата идва от другаде. Първо, че неговият прословут нюх този път му е изневерил. Той лансира Неделчева–Габриел като предложение, което никой не може да откаже. Това е напълно в духа на мафиотските нрави с мерака им да минат за изискани, по европейски. Но тази мимикрия е наложителна за Борисов. Той драпа на живот и на смърт да се реинсталира на върха. Обаче някой е забравил да му подскаже, че Габриел вече е не просто европейска калинка, наложена в Брюксел заради мъжовите си връзки с ЕНП. Тя вече е токсична калинка след започналите разследвания за корупция срещу лидера на ЕНП Манфред Вебер, най–върлия фен на Борисов. А е токсична още и защото от 5 години води ресора на дигиталните технологии и иновации, но или заради некадърност, или заради умишлена слепота допусна разгръщането на най–мощната дезинформационна и хибридна война на руската пропаганда срещу Европа и Европейския съюз. По този начин тя де факто улесни агресията на Путин в Украйна. Подкопан бе още и авторитетът на европейското лидерство заради недалновидността му спрямо имперските намерения на Русия. А заради това Мария Габриел вече е неизгодна за Брюксел. Говори се, че акциите й падат главоломно, а пък и мандатът й на комисар изтича. Така че идеята на Борисов да я наложи като неотразим евроатлантически избор за премиер е доста подозрителна. Тя носи белезите на същата двойна игра между Запада и Москва, в която той се изпедепса от години. И успя под носа на Европа да улесни Путин да удари Украйна, като му построи газова тръба към съюзниците му Вучич и Орбан изцяло за сметка на България. Толкова за илюзорната изненада госпожата да бъде номинирана за премиер на многопартиен експертен кабинет като разменна монета за еврофондовете, Еврозоната и Шенген, но най-вече за политическата реанимация на самия Борисов. Другата изненада е по-съществена: че за месеца, в който името на Мария Габриел е било пазено в тайна, се разиграха два важни сюжета. Единият протече като изнервяща игра на котка и на мишка между ГЕРБ и ПП–ДБ за излъчване на кабинет. Умишленото туткане и протакане на пазарлъците доведе дотам, че прозападната демократична коалиция рискува да олекне или по-скоро да омекне в очите на избирателите си. Но другият сюжет изизгра още по-коварна роля тъкмо в този месец. Мистериозният атентат срещу главния прокурор Гешев се вписва в пъзела на по-мащабен сценарий за преинсталиране на партийно-олигархичната матрица, доминирана от ГЕРБ, ДПС, БСП и техните инженерингови проекти в Парламента. Покушението беше реализирано по толкова дърварски начин, че да пробуди съмнения за инсценировка със или без знанието на Гешев. Но това уязви непоклатимите му позиции, постави го в интригантски контекст и в конфликт с шефа на Следствието Сарафов, доскоро верен негов паж. Така се очерта схема за евентуалното отстраняване на главния прокурор чрез елементарна кадрова рокада, интриги и капани. Но това е познат от години трик. Но този път обаче ще обслужи интереса на Борисов да имитира съдебна реформа за хатъра на Брюксел. Обаче без да разтрогне тайния си брак по сметка с прокуратурата със нейния сегашен статут на олигархичен телохранител. Дали Мария Габриел ще изиграе ролята на „Сезам, отвори се!“ към пещерата на властта, със съкровищата, пачките и кюлчетата на Борисов, предстои да видим. Но изборът и в приказките, и в живота е все същият: или разбойниците, или ние…
„Преинсталирането на Матрицата: Гешев ке падне, Бойко ке остане“ – малката проповед от еп. 205 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Бойко Борисов се бил сетил еврокомисарката Мария Габриел да е кандидат-премиерът на ГЕРБ още преди месец. Обаче пазил в тайна поредното си гениално хрумване, за да предпази на свой ред госпожата от медийната злоба. Впрочем идеята много прилича на предишни негови кадрови просветления в женски род: Фандъкова, Цецка Цачева, Румяна Бъчварова, Цвета Караянчева, Десислава Атанасова, Деница Сачева и ред други обитателки на елитния клуб „ГЕРБ-жени“. Дамската банка кадри на г-н Борисов се оказа на практика без дъно. И не случайно й излезе име на негов политически харем. С вида си на благочестива зубрачка Мария Неделчева от село Хаджидимово, впоследствие Габриел след брака й с виден евробюрократ, отдавна е една от любимите наложници на мачото от Банкя. Тъкмо той й отвори парашута за комисар в Брюксел и я сватоса с един от вътрешните хора в братската партия ЕНП. Вътрешен човек… говори се за особен вид интимност. Сега не е изненада, че я извади като умно-красив коз, с който да надцака „умнокрасивитета“ на конкурентите си от ПП и ДБ в закучилия се покер за властта. Още повече, че те горките се хванаха на блъфовете му на печен картоиграч и си сложиха предварително картите за правителство на масата, след което той ги изигра, естествено, а те му позволиха да вземе инициативата в свои ръце. Но изненадата идва от другаде. Първо, че неговият прословут нюх този път му е изневерил. Той лансира Неделчева–Габриел като предложение, което никой не може да откаже. Това е напълно в духа на мафиотските нрави с мерака им да минат за изискани, по европейски. Но тази мимикрия е наложителна за Борисов. Той драпа на живот и на смърт да се реинсталира на върха. Обаче някой е забравил да му подскаже, че Габриел вече е не просто европейска калинка, наложена в Брюксел заради мъжовите си връзки с ЕНП. Тя вече е токсична калинка след започналите разследвания за корупция срещу лидера на ЕНП Манфред Вебер, най–върлия фен на Борисов. А е токсична още и защото от 5 години води ресора на дигиталните технологии и иновации, но или заради некадърност, или заради умишлена слепота допусна разгръщането на най–мощната дезинформационна и хибридна война на руската пропаганда срещу Европа и Европейския съюз. По този начин тя де факто улесни агресията на Путин в Украйна. Подкопан бе още и авторитетът на европейското лидерство заради недалновидността му спрямо имперските намерения на Русия. А заради това Мария Габриел вече е неизгодна за Брюксел. Говори се, че акциите й падат главоломно, а пък и мандатът й на комисар изтича. Така че идеята на Борисов да я наложи като неотразим евроатлантически избор за премиер е доста подозрителна. Тя носи белезите на същата двойна игра между Запада и Москва, в която той се изпедепса от години. И успя под носа на Европа да улесни Путин да удари Украйна, като му построи газова тръба към съюзниците му Вучич и Орбан изцяло за сметка на България. Толкова за илюзорната изненада госпожата да бъде номинирана за премиер на многопартиен експертен кабинет като разменна монета за еврофондовете, Еврозоната и Шенген, но най-вече за политическата реанимация на самия Борисов. Другата изненада е по-съществена: че за месеца, в който името на Мария Габриел е било пазено в тайна, се разиграха два важни сюжета. Единият протече като изнервяща игра на котка и на мишка между ГЕРБ и ПП–ДБ за излъчване на кабинет. Умишленото туткане и протакане на пазарлъците доведе дотам, че прозападната демократична коалиция рискува да олекне или по-скоро да омекне в очите на избирателите си. Но другият сюжет изизгра още по-коварна роля тъкмо в този месец. Мистериозният атентат срещу главния прокурор Гешев се вписва в пъзела на по-мащабен сценарий за преинсталиране на партийно-олигархичната матрица, доминирана от ГЕРБ, ДПС, БСП и техните инженерингови проекти в Парламента. Покушението беше реализирано по толкова дърварски начин, че да пробуди съмнения за инсценировка със или без знанието на Гешев. Но това уязви непоклатимите му позиции, постави го в интригантски контекст и в конфликт с шефа на Следствието Сарафов, доскоро верен негов паж. Така се очерта схема за евентуалното отстраняване на главния прокурор чрез елементарна кадрова рокада, интриги и капани. Но това е познат от години трик. Но този път обаче ще обслужи интереса на Борисов да имитира съдебна реформа за хатъра на Брюксел. Обаче без да разтрогне тайния си брак по сметка с прокуратурата със нейния сегашен статут на олигархичен телохранител. Дали Мария Габриел ще изиграе ролята на „Сезам, отвори се!“ към пещерата на властта, със съкровищата, пачките и кюлчетата на Борисов, предстои да видим. Но изборът и в приказките, и в живота е все същият: или разбойниците, или ние…